полѝчба - единствено число, нечленувано полѝчбата - единствено число, членувано полѝчби - множествено число, нечленувано полѝчбите - множествено число, членувано
ПОЛЍЧБА ж. Необикновено природно явление или необичайна случка, които някои, обикн. суеверните хора тълкуват като знак за настъпване на съдбоносни събития; знамение, предзнаменование. Появиха се поличби. В Белизненската махала една крава беше родила теле с две глави. Й. Йовков, СЛ, 84. —