предзнаменова̀ние - единствено число, нечленувано предзнаменова̀нието - единствено число, членувано предзнаменова̀ния - множествено число, нечленувано предзнаменова̀нията - множествено число, членувано
ПРЕДЗНАМЕНОВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Явление (обикн. природно) или събитие, което се възприема, тълкува като знак, предвещаващ съдбоносни събития или природни бедствия; поличба, знамение, предвещание.
Отправяха занесен поглед към звездите и в уплаха разтваряха очи, когато черният небосвод се прореже от падащ метеор: лошо предзнаменование! М. Кремен, РЯ, 432. В затъмнението на луната турците видяха лошо предзнаменование. Д. Линков, ЗБ, 132. Не бе суеверен, но помисли, че тая случка е лошо предзнаменование. И. Петров, МВ, 123. Чумата, наводненията, земетресенията и един голям пожар накараха султана да мисли, че туй са предзнаменования на неговата смърт. С. Бобчев, СОИ (превод), 109. Добро предзнаменование.Виж повече2. Прен. Рядко. Признак, факт, който показва нещо, свидетелства за настъпване на нещо; знак, предвестник. Тургенев не е песимист — той вярва, че и в Русия ще дойде време да се явят руски Инсаровци, чието предзнаменование е Елена. Лит. Х кл, 48.