Основна форма: посло̀вичен - Прилагателно

Форми:

посло̀вичен - единствено число, мъжки род, нечленувано
посло̀вичния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
посло̀вичният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
посло̀вична - единствено число, женски род, нечленувано
посло̀вичната - единствено число, женски род, членувано
посло̀вично - единствено число, среден род, нечленувано
посло̀вичното - единствено число, среден род, членувано
посло̀вични - множествено число, нечленувано
посло̀вичните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 известен - прословут - прехвален - пословичен - фамозен (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ПОСЛО̀ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до пословица, има характер на пословица или е присъщ на пословица.

Между средствата, с които Ал. Константинов създава хумористично настроение, заслужава да изтъкнем интимния тон на беседата с читателя, пословичните изрази и множество думи и форми на живия народен говор. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Пословичен стил.

2. Прен. Който е добил широка известност поради своята необикновеност, изключителност, забележителност; прословут. Една странност, която го направи пословичен между съгражданите му, беше крайното му пристрастие към политиката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Неговата справедливост беше пословична, дори понамирисваше на фанатизъм. А. Гуляшки, ЗВ, 202. Габровката е добра съпруга, майка и прибрана къщовница с пословично трудолюбие. Ив. Хаджийски, БДНН II, 114. Защо някой път се прокрадваха такива мисли на отчаяние у дядо? Може би от пословичната наша беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 178.

Виж повече