прослову̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано прослову̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прослову̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прослову̀та - единствено число, женски род, нечленувано прослову̀тата - единствено число, женски род, членувано прослову̀то - единствено число, среден род, нечленувано прослову̀тото - единствено число, среден род, членувано прослову̀ти - множествено число, нечленувано прослову̀тите - множествено число, членувано
ПРОСЛОВУ̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е придобил много голяма известност с нещо, с някакви свои качества, уникалност и др.; знаменит, известен, прочут. Във вестниците .. се говореше, разбира се, и за нашето прословуто розово масло. П. Вежинов, ДМ, 52. Наближавайки Ню Йорк откъм морето, пътникът среща най-напред прословутата Статуя на свободата. РД, 1960, бр. 263, 4. Отрано слязох долу на другата заран, за да не опровергая прословутата английска точност, с която обичах да се кича. А. Христофоров, О, 131. — Кафенето на „Тримонциум“, довечера в седем — прошепна той и се отдръпна, загледан в небето над едно от прословутите [пловдивски] тепета, където се рееше някакъв самолет. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 55. Край подвижните стълби [в магазините] стоят млади момичета в униформи, които поздравяват всеки новодошъл с думата „Ирашаймас!“ (Заповядайте) .. Ето ти и първата среща с прословутата японска учтивост. К, 1963, кн. 2, 34.
2. За който много се е говорило, който е предизвикал много мнения, разсъждения. Какво ни трябва нам тоя прословут Ибсен с неговите прекалено модерни идеи. Ив. Вазов, Н, 16. Паралелно с развитието на различните етапи на вълновата теория се развивало и уточнявало и прословутото понятие етер. Вл. Харалампиев, ПСС, 37. Прословутото модерно отчуждение спира до скръбта на майката. Е. Каранфилов, Б III, 13. Те [германците] държаха българската войска като главен резерв на Балканите срещу .. прословутия план на Чърчил за откриване на втория фронт на Балканите. П. Илиев, ВЛВ, 96. Югоизточните славяни са освобождават, а заедно с това пропада и прословутият възточен въпрос. НБ, 1876, бр. 6, 21.
3. Който се отличава с нещо необикновено, изключително, с което е придобил широка известност; пословичен. Бульон Говежди, прословут лакомник, който изяжда по десет реванета без облог и двадесет с облог, дотърча на обяд направо от машинното. Е. Кузманов, ЧДБ, 68. Илия Бешков ме покани по телефона да го посетя. .. Още като влязох ми каза: — Дай да видя какво си написал .. Подадох му есето, той сложи очила и зачете. Бешков не сваля и в къщи прословутото си кожухче. Ал. Гетман и др., СБ, 358. Понеже ни черпеше все със своя прословут липов чай, .., веднъж си позволих да кажа: — Не може ли идния път, като се съберем, да ни почерпите с вино, господин Влайков? К. Гълъбов, СбЦГМГ, 382. Главно, чакам сега да получа писмо от Николай или от тебе, че прословутите мои „указания“ са разбрани и ще се изпълнят [писмо от Й. Йовков]. Вл. Василев, СбАСЕП, 407.
4. Ирон. За който много е говорено, който много е хвален, без да заслужава това; прехвален. През втората половина на месец ноември ония, които проглушиха света с прословутите си „чували“, намъкнаха цялата си сталинградска армия в един колосален червен чувал. А. Каралийчев, С, 147. Флотата .. русите искали да основат в България .. Тая прословута флота се състоеше в действителност от яхтата „Голубчик“. С. Радев, ССБ I, 226. Този прословут колет съдържаше всичко на всичко десет биберона и три найлонови бебешки шапчици. ВН, 1958, бр. 2000, 4.
– От рус. пресловутый. — Друга (остар.) форма: п р е с л о в у̀ т.