присъ̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано присъ̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член присъ̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член присъ̀ща - единствено число, женски род, нечленувано присъ̀щата - единствено число, женски род, членувано присъ̀що - единствено число, среден род, нечленувано присъ̀щото - единствено число, среден род, членувано присъ̀щи - множествено число, нечленувано присъ̀щите - множествено число, членувано
ПРИСЪ̀ЩО нареч. 1. По начин, който съответства на поведението на някого или е типичен за нещо; свойствено, характерно. Новият звяр се показа също така ловък като стария и — присъщо на младостта му — беше и много по-жесток, когато трябваше да покаже хищните си зъби. П. Спасов, ХлХ, 8.
2. С гл. с ъ м в 3
л. ед. и крат. лич. местоим. в дат. Означава, че за някого или нещо е характерно, свойствено, типично някакво поведение, качество. Манчо се засвива, .., чудейки се какво да отговори. Да се оплаква ли от кооператорите, .., както правеше друг път, себе си ли да обвини, което не бе му присъщо, па смутолеви: — Все до края на месеца ще овършеем и ще се издължим. Кр. Григоров, И, 46.Виж повече