прозорлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * прозорлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прозорлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прозорлѝва - единствено число, женски род, нечленувано прозорлѝвата - единствено число, женски род, членувано прозорлѝво - единствено число, среден род, нечленувано прозорлѝвото - единствено число, среден род, членувано прозорлѝви - множествено число, нечленувано прозорлѝвите - множествено число, членувано
ПРОЗОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има способност, умее да предвижда развитието, хода на събитията в бъдеще или да прозира същността, дълбокия смисъл, истинското състояние на нещата; проницателен, далновиден, предвидлив.
Той беше достатъчно прозорлив, за да се досеща накъде води общественото развитие. А. Гуляшки, Л, 140. Борис, царят покръстител .., е прозорлив държавник. Той разбира християнството като избор на националност, а не на религиозна принадлежност. БЕЛ, 2001 кн. 4 [еа]. Хилми паша беше твърде прозорлив и добър познавач на човешките души, за да не разбере бързо, че гърците и сърбите бяха не по-малко .. опасни за Турция от българите. Зл. Стайков, ВСМ (превод) [еа]. Илия .. си мислеше за агронома .. Ето че той се оказа по-прозорлив от него. За едно денонощие можа да се ориентира в тая сложна селска обстановка. А. Гуляшки, МТС, 132-133. Човек трябва да бъде прозорлив, за да може да различи кое е маска и кое истинско лице. ОФ, 1980, бр. 1491, 6.Виж повече2. Който е израз, проява, резултат на способност за предвиждане на бъдещето или за прозиране в същността на нещата; проницателен, далновиден. Елена .. се движи по криволиците на своята съдба не опипом, а с ясна и прозорлива мисъл. Ив. Остриков, ППА, 63. Прозорливите му думи го накараха да съзнае истината. Δ Прозорливият дипломатически ход на правителството осуети военния конфликт. // За поглед, очи и др. — който изразява такава способност; проницателен. — Кълна се в Христа Бога, ще те последвам. Ако твоят поглед е тъй прозорлив и бистър, виж челото ми! То е гладко и чисто. И аз те обичам. Ст. Загорчинов, ЛСС, 11.
3. Който е присъщ, характерен за човек със способност за предвиждане на бъдещето или прозиране в същността на нещата; проницателен, далновиден. Още в зората на българското светско училище .. се е намерил прозорлив ум, който предупреждава за възможния конфликт между реални дадености и обществени нагласи по отношение на училището. БЕЛ, 2005, кн. З [еа]. Неговите [на Ал. Божинов] карикатури сe съпътстват и с кратки коментари, у които се чувства прозорливият му политически нюх, усещането му да предугажда събитията. Дем., 2001, бр. 181 [еа].