проница̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано проница̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член проница̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член проница̀телна - единствено число, женски род, нечленувано проница̀телната - единствено число, женски род, членувано проница̀телно - единствено число, среден род, нечленувано проница̀телното - единствено число, среден род, членувано проница̀телни - множествено число, нечленувано проница̀телните - множествено число, членувано
1 далновиден - предвидлив - прозорлив - проницателен 2 проницателен - проникновен 3 остър (прен.) - проницателен - наблюдателен - изпитателен (за поглед)
ПРОНИЦА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който притежава способност да прониква в същността на проблемите и явленията, да разбира истината за състоянието на нещата; проникновен, прозорлив, задълбочен.