проница̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано проница̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член проница̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член проница̀ема - единствено число, женски род, нечленувано проница̀емата - единствено число, женски род, членувано проница̀емо - единствено число, среден род, нечленувано проница̀емото - единствено число, среден род, членувано проница̀еми - множествено число, нечленувано проница̀емите - множествено число, членувано
ПРОНИЦА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който има свойството да пропуска през себе си нещо (течност, газ, лъчи, звук и др.); пропусклив. Противоп. непроницаем.
Ако стената беше навсякъде еднакво дебела и еднакво проницаема, .., електроните щяха да напускат метала еднакво лесно във всички посоки. Д. Лазаров, ОЛЕП, 59. За да се формират нефтени залежи, освен порозни и проницаеми скали са необходими и непроницаеми, които да възпрепятствуват свободното движение на течности и газове. П. Мандев, СПВ, 39. Пчелите ги [килийките] запечатват с проницаеми за въздуха восъчни капачета. Б. Бижев, СП, 29. Кожицата на плодовете и по-специално на доматите е слабо проницаема за газове. Д. Георгиев и др., ХР, 40.Виж повече2. Прен. Книж. Който е достъпен за проникване на външни, странични елементи или особености. В тези отношения общият контекст става вътрешно сложен, самите жанрови структури проницаеми, нестабилни. Б. Богданов, МЛ [еа].
3. Прен. Книж. В който може да се вникне; ясен, разбираем. Слогът трябва да бъде проницаем, другояче човек не може да чете до дъното на сърцето. Б. Горанов, ЖГС, 73. Царството Божие започва да изглежда като рационално проницаем съвършен социален строй, в който владее духът на християнството. Н. Димитрова, СУ [еа].
– От рус. проницаемый.