проница̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано
проница̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
проница̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
проница̀ема - единствено число, женски род, нечленувано
проница̀емата - единствено число, женски род, членувано
проница̀емо - единствено число, среден род, нечленувано
проница̀емото - единствено число, среден род, членувано
проница̀еми - множествено число, нечленувано
проница̀емите - множествено число, членувано
ПРОНИЦА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който има свойството да пропуска през себе си нещо (течност, газ, лъчи, звук и др.); пропусклив. Противоп. непроницаем.