просла̀ва - единствено число, нечленувано просла̀вата - единствено число, членувано
1 възхвала - хвалебствие - похвала - апология (прен.) - прослава - апотеоз (прен.; книж.) - славословие (книж.) - дитирамби (прен.; книж.)
ПРОСЛА̀ВА, мн. няма, ж. Прославяне, славене, възхваляване на някого или нещо заради изключителните му положителни качества или високата му стойност. —