простова̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано простова̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член простова̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член простова̀та - единствено число, женски род, нечленувано простова̀тата - единствено число, женски род, членувано простова̀то - единствено число, среден род, нечленувано простова̀тото - единствено число, среден род, членувано простова̀ти - множествено число, нечленувано простова̀тите - множествено число, членувано
1 прост - простоват - простичък 2 елементарен - ограничен (прен.) - тесногръд - едностранчив - простоват - нискочел (прен.)
ПРОСТОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е в някаква степен, малко прост (в 8 знач.), простодушен, чистосърдечен, безхитростен.
Беше обикновен човек, сърдечен и простоват. С. Северняк, ОНК, 229. В купа на първенците видях един с достопочтена фигура, .. с поглед благодушен, простоват, с изражение наивно на лицето. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 53.Виж повече2. Който е в някаква степен, малко прост (в 10 знач.), недобре образован, с ограничена култура и с груби обноски. Малограмотен и простоват .., през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24. „Аз зная, синко, че ме слагаш тук само от симпатии .. Защото съм неук човек, простоват.“ Г. Стоев, 3, 9. „Обичам много добрия войник Швейк“ .. И те [читателите на книгата] .. обикват този простоват, но сърдечен, храбър, добър човек от народа. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. // Който е с външност, излъчване, поведение на прост човек. Млади и стари, красиви и грозни, простовати и съвсем изискани, — всички без изключение се обръщат да я видят добре. Д. Цончев, ЧС, 147.
3. За вид, външност — който е присъщ на бедните социални групи; бедняшки, сиромашки. Вторият в лодката беше самият каикчия. Гяурин човек, дрипав, с такъв простоват вид, какъвто си налага раята, за да мине за загубена. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301. Та кой е Янко Калиманов, моля ви се — вчерашен хлапак, оръфан един такъв, с груб и простоват вид. Сп. Йончев, СбСт, 156.