просто̀р - единствено число, нечленувано просто̀ра - бройна форма просто̀рът - единствено число, членувано - пълен член просто̀ри - множествено число, нечленувано просто̀рите - множествено число, членувано
1 неограниченост - свобода - волност - простор (прен.)2 вис - висина - простор - пространство - небе 3 шир (поет.) - широта - простор - просторностВиж повече
ПРОСТО̀Р м. 1. Обширно, свободно, открито пространство на някакво място, площ, територия. По меките пътища затрополяват каруци, глъч и песни пълнят безбрежния простор на равнината. И. Петров, НЛ, 254.
Зад синия перваз на лодката се разстилаше спокойният простор на морето. П. Вежинов, ДБ, 103. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 3. Русия присъствуваше във всичките мисли на пътника, Русия го утешаваше и потискаше с необхватния си простор. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 329. По нивите вече кършеха узряла царевица. Мяркаха се бели женски забрадки, далече в простора звучеше тъжна песен. В. Геновскa, СГ, 328-329. Всякий, кой нещо познава от статистика, доказа ще, че тая наука първо и първо издирва колък простор има една държава и колико има населени людие в нея. БДн, 1875, бр. 11, 42. // Обширна, неограничена гледка, панорама, откриваща се в далечината. Това беше местността Надолец. От двете страни се издигаха високи, каменисти стръмнини .. Планинските височини се бяха дръпнали доста надалеко и се отваряше на югоизток широк простор, та се виждаше далеко по Преспанското поле. Д. Талев, И, 487-488. Стоят момчетата минута-две, слагат ръце над очите си и гледат в простора, наляво и надясно, а балкан се не вижда. А. Гуляшки, СВД, 6. От хълма .. наблюдаваме необхватните простори на Финския залив. А. Каралийчев, ПД, 197. Цялата София и полето се простираха пред него. Необятен простор за окото. Г. Стаматов, Разк. I, 86.Виж повече2. Свободното въздушно пространство високо над земната повърхност; небе. В синия простор на небето плаваха облачета с накъдрени розови краища. А. Гуляшки, МТС, 333. Слънцето се показа огромно и червено. Дивната планина сияеше под небесните простори с милиони брилянти. Ламар, ПР, 30. От високото плато на линията вече се виждаше Лондон. Светлосини бяха просторите в това слънчево утро над града гигант. Ив. Мирски, ПДЗ, 48. Погледнете нагоре! Просторът е син, а на бора ситно трака, трепери от страх малката черна катерица! Ламар, ПР, 9. В просторите ангели плават, / и пролетна песен звучи. Н. Лилиев, Ст 1932, 52. Из простора пее чучулига / и размахва бисерни крила. Кр. Белев, ПЗБ, 41. // Космическото, междузвездното пространство; космос. Човекът се стяга за далечен път. Да посети близки и далечни небесни тела, да потърси в простора себеподобни живи същества. Хр. Одисеев, ТН, 3. А погледни необятната вселена, погледни тия светила, които се носят в простора! И по тях, както и тук на Луната, сигурно живеят подобни същества като нас. Елин Пелин, ЯБЛ, 93. Самичък, / бих търсил / в простора / далечна / планета. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16.
3. Голям обем, размер на някакво покрито помещение; широта, просторност. Театърът има големи фоайета, които още при влизането създават приятното чувство на широта и простор. Г. Белев, КР, 105. Силно впечатление със своя простор прави централната зала на тая постройка. Ст. Михайлов, БС, 112. В нашите жилища трябва да има простор, уютност, удобства. НК, 1958, бр. 35, 4.
4. Прен. В съчет. с гл. д а в а м, о т к р и в а м, н а м и р а м и под. Свобода, голяма възможност за проява, напредък, развитие (на някого или на нещо). Тодор Пеев, председателят на Комитета в Етрополе, дава простор на красноречието си. Ив. Унджиев, ВЛ, 267. Василев стискаше непрекъснато ръката му, смееше се тихо, давайки простор на удоволствието си от срещата. Кр. Велков, СБ, 25. Чувствата и мислите, които го вълнуваха от вчера, търсеха простор. Кр. Кръстев, К, 147. Премахването на робството [в САЩ] открило пълен простор за напредъка на капиталистическото стопанство. Ист. Х кл, 111. — Ти си се обезличил съвсем .. — Фантазията ти е намерила неограничен простор и безотговорността ти я улеснява. Б. Балабанов, Избр. п, 200.
5. Прен. Със съгл. опред. Област, сфера, пространство, посочено от определението. Важното е, че макар по зрелост и опит да отстъпваха много и премного на някогашните си батковци, в овладяването на математическите простори те бяха отишли несравнимо по-далеч. А. Гуляшки, ДМС, 124. Преди много години всички младежи свиреха на „дъмбой“. Това беше по същото време, когато на музикалния простор излезе и окарината. Ал. Гетман и др., СБ, 304.
6. Прен. Свобода, волност, извисяване. Поезията му [на Хр. Смирненски] .. поддържа в душите ни вечната жажда за простор, красота, висини. На етажерките на нашите деца отново са наредени томчетата на Смирненски. Те — децата и стиховете — остават след нас в бъдещето. В. Йосифов, Избр. тв I, 153. Нина влезе в кабинета .. Жажда за щастие и простор кипеше в цялото ѝ същество. Г. Стаматов, Разк. II, 23. И във душата ни смътно въставаше / властен копнеж за простор, / но непрозирна мъгла затъмяваше / скъдния наш кръгозор. Е. Багряна, ВС, 23.
7. Разг. Приспособление с опънати въжета за простиране на дрехи, пране при сушене. — Ако баща ѝ [на Рада] не вида, / барем дреите да вида, / Радини дреи на простор! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 276. Прибери прането от простора.
8. Остар. и диал. Прът, върлина. Главата на командантина била налъзната на един простор и бунтовниците я носиле по улиците с песни и с радостни викове. С, 1872, бр. 47, 378. Главите на наказаните са набиват на просторе, изправят са около царския дворец и служат за украшение. Знан., 1875, бр. 12, 182.
◊ На простор. На открито място, навън, обикн. в парк, градина или сред природата; на въздух. Ние живеем в София на улица с голямо улично движение и затова моята дъщеря обикновено си стои затворена горе в апартамента .. Най-после аз реших: ще зарежем всичко и ще отидем на въздух и на простор. П. Незнакомов, МА, 7. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218.