просто̀р - единствено число, нечленувано просто̀ра - бройна форма просто̀рът - единствено число, членувано - пълен член просто̀ри - множествено число, нечленувано просто̀рите - множествено число, членувано
1 неограниченост - свобода - волност - простор (прен.)2 вис - висина - простор - пространство - небе 3 шир (поет.) - широта - простор - просторностSee more
ПРОСТО̀Р м. 1. Обширно, свободно, открито пространство на някакво място, площ, територия. По меките пътища затрополяват каруци, глъч и песни пълнят безбрежния простор на равнината. И. Петров, НЛ, 254.