свобо̀да - единствено число, нечленувано
1 свобода - освобождение 2 независимост - свобода - самостоятелност - необвързаност 3 неограниченост - свобода - волност - простор (прен.)See more4 естественост - искреност - откритост - откровеност - прямота - чистосърдечност - непрестореност - сърдечност - свобода (прен.) - простосърдечност - неподправеност - непринуденост - безхитростност (книж.)
See more
СВОБОДÀ и (остар.) СВОБÒДА ж. 1. Само ед. Филос. Възможност на индивида да проявява своята воля, да прави личен избор и да определя сам поведението си, като носи отговорност за резултатите от него. Философията [в Античността]
изменя съществено важни страни от своето съдържание. Съществуваща в най-тясна връзка с другите идеологически форми, тя интегрира в своя предмет на изследване нови идеи като тези за свободата на волята и първородния грях, дуалистичната представа и др. Р. Радев, АФ, 58. Свободата е осъзнаването на доброто, което след това ние доброволно осъществяваме в постъпките си. Мор. пр VIII кл, 1980, 17. Според него [Кант] свобода значи независимост на волята от принуда. Ем. Станев, ИК I и II, 67. Свободата у екзистенциалистите е неотделима от чувството за отговорност за всичко извършено и за вина. Ив. Сарандев, ЕС, 124. Абсолютна свобода.See more2. Само ед. Отсъствие на чужда политическа власт в дадена държава, самостоятелност на държавното управление и на провежданата вътрешна и външна политика; независимост, суверенитет. Противоп. робство, иго, владичество. – Скоро ще се размири политиката и нашите сърца ще затуптят. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Не отстъпвал [азиатският завоевател] пред никакво средство, за да победи съпротивата на народите, които воювали за своята независимост, и по-късно, след като установил властта си над тях, безмилостно задушавал в течение на векове всеки порив на тези народи към национална свобода. Ив. Дуйчев, Избр. пр I, 371. В тях [документите] е отразена и историческата необходимост от въоръжената борба на целия народ за извоюване на политическата свобода и за възстановяването на българската държавна самостоятелност. Б. Рангелов, ПН, 66. Тука е гласният, отчаяният и мъжественият седеммилионен български народ, който в продължение на цели две столетия е носил на плещите си най-безчеловечното робство в Европа и който днес въстава и иска от света едно от тия две неща: или свобода, или смърт! Xр. Ботев, Съч. 1929, 212. На него [Раковски] дълженствуваме да ся види днес народът с народни чети, които ся озоваха в имя на народната ни свобода. ДЗ, 1868, бр. 47, 176. Борба за свободата на родината. Борец за свобода.
3. Само ед. Положение на човек, който не е безправен поради робство (в 1 знач.) или крепостно право, който не е в пълна зависимост, подчиненост и експлоатация от друг. Важен момент от живота на младата писателка [Х. Б. Стоу] е преместването на семейството в гр. Синсинати през 1833 г., когато общественият и морален въпрос за робството бушува с пълна сила. Редакцията на брат ѝ Едуард, който като журналист се застъпва за свободата на робите, била три пъти разрушавана, а накрая самият Едуард бил убит. Стр. Николов, КОК II, 289. Предния ден хората на посланика бяха задигнали, за да им върнат свободата, робите на един татарин, купени на пазара в Белград. К, 1969, кн. 6, 13. След въстанието през 1861 – 1865 год., чрез което се дава свобода на робите негри в южните държавици [в Америка], правителството е считало за своя политика да направи двете раси равноправни за гражданския живот. УП, 1904, кн. 8, 775. Той [Спартак] убедил своите другари гладиатори, че по-добре е да проливат кръвта си за собствената си свобода, нежели за развеселяване на надутите римляне. Н. Михайловски, РВИ (превод), 87-88.
4. Само ед. Зачитане на определените от закона права на граждани на дадена държава, отсъствие на политическо и социално потисничество, на строги ограничения и контрол върху обществено-политическия живот в държавата. Противоп. тирания, деспотизъм, гнет. От днес Турция вече е конституционно-парламентарна държава. А това значи в цялата империя ще има свобода и равенство за всички нейни поданици, без оглед на националност и вероизповедание. К. Странджев, ЖБ, 27. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство. Т. Влайков, Съч. III, 57.
5. Обикн. мн. С опред. Съвкупност от права на гражданите на дадена държава, които осигуряват участието им в обществено-политическия живот, възможността за изразяване на собствена позиция по обществено значими въпроси, възможността за изповядване на определена религия и др. Говореше той за народовластие, за едно управление при точно спазване на Конституцията, което да зачита правата и свободите на народа. Т. Влайков, Съч. III, 293. Лидерът на демократите, Александър Малинов обвинява земеделците в установяването на режим, премахващ гражданските свободи. Р. Мишев и др., МИ, 394. Тази обстановка води до необходимост от нова политика на омиротворяване. С нея се заема кабинетът на Андрей Ляпчев, който възстановява основните политически свободи, легализира всички партии и провежда свободни избори. Ист. VII кл, 2018, 93. Правителствата в Княжеството насочили усилията си към извоюване на нормални условия за живот на българското население в Европейска Турция. Особено необходимо било осигуряването на религиозни свободи – условие за успешното завършване на борбата за национално консолидиране на българското население във вилаетите. Р. Попов, БРПИ, 239.
6. Само ед. С предл. на, за и следв. същ. или в съчет. с прил. Отсъствие на (строги) законови, административни или други ограничения в дадена дейност (означена от съществителното или прилагателното), в определена област на икономиката, културния живот или в друга сфера. – Свободата на частната инициатива е замаяла главите на болшинството американци. Всички мечтаят да станат милионери. Г. Белев, КВА, 238. Жирондистите прокарали закон за пълна свобода на житната търговия в момента, когато населението гладувало. Гладът и лишенията породили недоволство сред работниците, дребните занаятчии. Ист. VIII кл, 53. „Има голяма свобода за създаване на интимни отношения в предбрачния и следбрачния живот.“ Xр. Домозетов, ОР, 76. Като студент по правото в Софийския университет той беше един от ръководителите за извоюване на академическа свобода. М. Кремен, РЯ, 377. По онова време тя [буржоазията] беше революционна класа по отношение към феодалната и се бореше преди всичко за свободата на търговията и производството. Г. Кирков, Избр. пр I, 65. Удивително е, че най-големите душмани на свободата на пресата са учените глави. Колко фалшиви закони, колко железни клапи са се ковали от тиранските правителства против свободата на словото! З. Стоянов, ЗБВ I, 256. Свобода на печата. Свобода на религията. Творческа свобода. Свобода на придвижване. // С предл. на и в съчет. със същ. мисъл, дух. Самостоятелност и независимост от ограничения или предразсъдъци (в начина на мислене, в схващанията). Традицията и ограниченият консерватизъм не са могли да се помирят с широтата на неговите [на Цамблак] схващания и с неговата реформаторска воля. На ограничения ум, който сочи себе си за образец, свободата на мисълта прави впечатление на двойственост и безхарактерност. Б. Пенев, БЛ, 127. Мъдрият човек съзнава ограниченията на живота и свободата на духа: приема едното и брани другото. Ал. Гетман, СБ, 221. Да запазиш свобода на духа си и безпристрастие при изучаване на една проблема, е единственото поведение, достойно за човека. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 9.
7. Само ед. Често със следв. изр. със съюз да или с предл. на и следв. същ. Възможност за извършване на нещо (посочено в подчиненото изречение или от съществителното), за действие или поведение в съответствие със собствените разбирания, желания и под., без съобразяване с налагани ограничения, с чуждо мнение, с предразсъдъци и под. Смятаха го за налудничав и това му даваше свободата да казва направо в очите на всички каквото си ще. Й. Йовков, ПК, 164. Той [Стамболов] трябваше преди всичко да обезпечи свободата на своите действия в Търново, като привлече на своя страна гарнизона. С. Радев, ССБ II, 69. „Та той е артист. Семейството ще го спъва. Трябва му свобода.“ М. Грубешлиева, ПП, 82-83. Русенските клюкарки са отрупани с „факти“: свободата на еманципираната Лора е вече „слободия“! – абсолютно не държи за хорското мнение. М. Кремен, РЯ, 334. Ако такова едно поверено лице има свобода да решава важни търговски дела, без да са допитва с господарите си, то са нарича диспонент. Знан., 1875, бр. 2, 29. Свобода на поведението.
8. Само ед. Положение, при което човек не е затворен, задържан принудително някъде (в затвор1, арест, плен или др.). Нему му отнеха свободата и го заключиха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 6. Кир великодушно им [на пленниците] даровал свобода и от врагове ги направил най-верни съюзници, тъй щото с тяхна подмога персите покорили и другите съседни народи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 126. Плененият Осман паша поздравил черногорския юначен властител; като отговор на това, князът му подарил свободата. НБ, 1876, бр. 55, 215. ● С предл. на. Той [Жоржеску] измина пътечка между масите, пъргаво се качи на големия сандък и с отмерени, изящни думи обяви на задържаните българи, че на заранта ще бъдат пуснати на свобода. Ст. Дичев, ЗС II, 141. Веднъж видях как се прощаваше с другарите си един затворник, който бе прекарал в каторгата двайсет години и сега най-сетне излизаше на свобода. Л. Стоянов, ЗМД (превод), 8. Пък и сигурен съм, че лекето, което е душило подире ни, не е могло да чуе приказките ни. Иначе не бихме били на свобода. К. Константинова, НДД, 64. // Обикн. с предл. на. Положение, при което животно не е завързано и не е затворено в клетка, кафез или друго ограничено пространство. Бай Матей отвързваше една подир друга кравите, тупваше ги ласкаво с грапавата си длан по гладките шии и ги пускаше на свобода. Цв. Ангелов, ЧД, 221. Така те [дивите патици] прекараха няколко дни в кафеза, а после, щом се поопитомиха и свикнаха с мен, пуснах ги на свобода между кокошките в двора. Ем. Станев, ЯГ, 66. Щом се почувствува на свобода, Шаро заскача около момчето, слагаше предните си крака на раменете му и се мъчеше да лизне лицето му с грапавия си език. П. Здравков, НД, 193.
9. Само ед. Отсъствие на обвързаност с брачни отношения или любовна връзка; независимост, необвързаност. Кога се настани в София, той нямаше намерение да се жени – по-доволен от ергенската свобода. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 110. След напечатването на литературния преглед и няколко стихотворения в списанието му аз нямах кураж да му поискам хонорар, макар и да имах голяма нужда от пари, понеже бях решил вече да жертвам ергенската си свобода – току-що се бях сгодил. Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. Момъкът, който се оглави, се казва оглавник и неговата свобода е вече ограничена. СбНУ VIII, 45. Той много цени своята свобода и не желае да се обвързва сериозно с нито една жена. Δ Поиска от съпругата си да му върне свободата.
10. Само ед. Отсъствие на ограничения при движение на тялото, което позволява движенията да се извършват леко, без напрежение. За неговото [на танца] по-динамично изпълнение били пречка дългите и тежки костюми, които не давали свобода на движенията на краката и корпуса. ГАМТИИ, 2018, 142. Проектът се изготвя съобразно количеството на обработваните детайли, заготовки и др. При това разполагането на отделните елементи трябва да се извърши по начин, който да осигурява свобода на движенията на работника и удобно изпълнение на неговите операции. Ил. Личев и др., УО, 56. Овчарското облекло е от плат в естествения цвят на вълната, устойчив на дъжд и слънчев пек, а кройката осигурява свобода на движенията след стадата в планината. М. Велева, БННШ, 7.
11. Само ед. Прен. Лекота, естественост, непосредственост в поведение, обноски, реч и др.; непринуденост. Противоп. скованост. В края на първата година Лиляна се яви на изпит при него и той остана смаян от знанията ѝ, от свободата, с която говореше и излагаше мислите си. А. Гуляшки, Л, 499. Самата им [на Ж.-П. Сартр и С. Бовоар] връзка, повече интелектуална, отколкото интимна, е демонстрация на свобода в общуването. Сартр разсъждавал и заключавал винаги с категоричен тон, Бовоар винаги се съмнявала в собствените си размишления. Пл. Шуликов и др., А, 111.
◊ Велика харта на свободите (Magna Harta libertatum). Истор. Законодателен акт, подписан на 15 юни 1215 г. от английския крал Йоан Безземни, който утвърждава победата на въстаналите барони, рицари и граждани и гарантира интересите на феодалната аристокрация, като за първи път се ограничава властта на краля в Англия. Те [бароните] принуждават крал Джон Безземни да подпише един от най-известните в английската история документи – т.нар. Велика харта на свободите. В него той обещава да съблюдава правата на Английската църква и да не налага данъци без знанието на кралския съвет. Ист. VIII кл, 2009, 106. Лишаване от свобода. Юрид. Юридическа формула на присъда за затваряне или задържане на провинен подсъдим. Неспазването на законно установения ред при ползуването на дивеча и ловуването е свързано с тежки наказания за нарушителите. Който убие или улови без съответно разрешение дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година. Н. Ботев и др., НЛР, 308. Лишаване от свобода. Това наказание се изтърпява в затвора и други определени от закона места от един месец до 15 години. Мор. пр VIII кл, 1980, 96. Лишение от свобода. Остар. Юрид. Лишаване от свобода. Кога жалбата ся подава срещу лишението от свобода, тя трябва да ся представи по принадлежност в течението на едно денонощие. ВП, 103. Свобода на личността. Юрид. Възможност на едно лице да упражнява правата си, свързани с изразяване на собствена позиция, със самостоятелно избрано поведение в рамките на закона. През 1814 г. е приета конституцията на новата държава [Нидерландия]. Равенство на гражданите, свобода на личността, ежегодно гласуване на данъците, несменяемост на съдебните членове придават на конституцията относително либерален характер. Р. Мишев и др., МИ, 46.
~ На свобода. В положение, при което няма наложени ограничения, отсъстват пречки, препятствия за нещо. Даде си вид на много заета – не ѝ се слушаха в тоя час дрънканиците на Келепирица, имаше нужда да остане сама, да си помисли на свобода... Б. Несторов, АР, 266. Понякога в празник ние, децата, излизахме на герена, където се чувствувахме пò на свобода, отколкото по дворищата. Г. Белев, ПЕМ, 52.