проходѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано проходѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член проходѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член проходѝма - единствено число, женски род, нечленувано проходѝмата - единствено число, женски род, членувано проходѝмо - единствено число, среден род, нечленувано проходѝмото - единствено число, среден род, членувано проходѝми - множествено число, нечленувано проходѝмите - множествено число, членувано
ПРОХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. През който може да се премине. Противоп. непроходим. Някога те живеели оттатък Байкал, в непроходимите гори на Сибир — непроходими за човека и проходими за бога. Й. Радичков, НД, 210. Като нашата Странджа няма друга. Тъй пъстра, тъй гиздава, и тъй гориста, навсякъде проходима, вредом достъпна. П. Росен, ВПШ, 139.