пъ̀лня - първо лице, единствено число, сегашно време пъ̀лниш - второ лице, единствено число, сегашно време пъ̀лни - трето лице, единствено число, минало свършено време пъ̀лним - първо лице, множествено число, сегашно време пъ̀лните - второ лице, множествено число, сегашно време пъ̀лнят - трето лице, множествено число, сегашно време пъ̀лних - първо лице, единствено число, минало свършено време пъ̀лнихме - първо лице, множествено число, минало свършено време пъ̀лнихте - второ лице, множествено число, минало свършено време пъ̀лниха - трето лице, множествено число, минало свършено време пъ̀лнех - първо лице, единствено число, минало несвършено време пъ̀лнеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пъ̀лнехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пъ̀лнехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пъ̀лнеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пълнѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение пълнѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пъ̀лнещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пъ̀лнеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пъ̀лнейки - деепричастие пъ̀лнил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀лнел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пъ̀лнела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пъ̀лнело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пъ̀лнели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пъ̀лнен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пъ̀лнения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пъ̀лненият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пъ̀лнена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пъ̀лнената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пъ̀лнено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пъ̀лненото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пъ̀лнени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пъ̀лнените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. пълня
- - Пълня главата
Виж повече- - Пълня джоба (джобовете)
- - Пълня каца без дъно
- - Пълня окото (очите)
- - Пълня си джоба (джобовете)
- - Пълня си кесията
- - Пълня гушата на някого
ПЪ̀ЛНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя някакъв съд, предмет и под. да стане пълен1, изпълнен, зает с нещо, което наливам, изсипвам или слагам в него. Искал [Мотко] всеки ден да я [съседката] гледа как чевръсто пълни бели менци и като плаващ лебед се отдалечава с кобилица на рамо. Ив. Коларов, Е, 26. Чичо Марин взе да пълни луличката си с тютюн. А. Гуляшки, СВ, 203. Всяка вечер майка му пълнеше догоре с газ стъклената лампа. А. Каралийчев, НЧ, 138. Помниче и здравец, момини сълзици, синчец и иглика — късахме и с радост пълнехме колата. И венци увихме, глави патилански със цветя покрихме. Ран Босилек, ПЦ [еа]. Войниците пълнеха паласките с патрони. Δ Пълня чувала с брашно. Δ Пълня резервоара с бензин. Δ Пълня гардероба с модни дрехи. // Зареждам огнестрелно оръжие. Намерих плантатора в неговата колиба. Беше се облякъл в ловджийските си дрехи и сега пълнеше пушката си. М. Марчевски, ОТ, 350.
2. За течност и под. — постепенно заемам голяма част от някакъв съд, някакво вместилище. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито и живо шумеше. Елин Пелин, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. // За сълзи — появявам се обилно в очите на някого. — Нямам пари — скърши сухите си рамене тя [Гана Пинтова]. — И ние нямахме, ма како, — наклони се умолително Иваница и очите ѝ се пълнеха със сълзи — ама се поразтърчахме и... оттук, оттам... понасъбрахме и внесохме. Г. Караславов, ОХ II, 284. Владко се чувствува толкова щастлив и благодарен, че гледката наоколо изведнъж се размазва, разкривена от горещите сълзи, които пълнят очите му. Зл. Енев, ЕСР [еа].
3. За дим, звук, светлина, аромат и под. — като се разпространявам, заемам, обхващам голяма част от някакво място, помещение. Почернелите греди на тавана не се и виждаха през гъстия тютюнев дим, който пълнеше цялото кафене. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Над главите им [на Ян Бибиян и Калчо] летяха стотици хвърчащи конници и удряха някакви лъскави металически дискове, които пълнеха с ужасен шум цялата околност. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа]. Слънцето залязваше .., обръщаше се и гледаше тъжно и болезнено посърналото, жълто поле. Мека, чиста светлина пълнеше небето. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Гъста мъгла пълнеше улиците.
4. С предл. с. Изпълвам, заемам някакво място, помещение и под. с шума, светлината или аромата, които издавам, излъчвам и под. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 26. Кастилската роза пълнеше света с уханието на цветовете си. Цв. Стоянов и др., Избр. (превод) [еа].
5. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за хора — събираме се, струпваме се много, голям брой, на едно място, в едно помещение, което заемаме. Селяните привършиха сеитбата и сеченето на горите, прибраха се в селото и отново почнаха да пълнят кръчмата. К. Калчев, ЖП, 220. Нетърпеливата публика пълни салона на театъра. Δ Футболистите запалянковци почнаха да пълнят стадиона.
6. Прен. За чувство, мисъл и под. — постепенно обзаемам съзнанието, душата, сърцето на някого. След вечеря Еньо излезе от къщи като упоен. Нещо леко и чисто пълнеше душата му и мислите му бяха като необуздани коне, които препускаха към бъдещето, в което той виждаше Цвета като негова. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Всички гледаха тая кръв и някакъв мистичен ужас пълнеше широко разкритите им очи. Й. Йовков, Ж 1945, 230-231. Тинки .. беше драго, дето Колчо иска така да я поднови и накити. Тя се радва като дете. Тая ѝ радост бе поизместила малко онова болно усещане, което преди това пълнеше нейната душа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Гняв и срам пълнеха сърцето ѝ. пълня се страд. Повечето от стаите стояха голи — не се събираше къща, не се пълнеше лесно и за късо време. Д. Талев, ПК, 511-512. Той беше въоръжен с пушки белгийски, които се пълняха из устата и се паляха с евзи. Ив. Вазов, Съч. VІ, 99. Руското правителство имало намерение да преобрази 162 000 пушки във вид на новоизобретените, които ся пълнят изотзад. Дун., 1866, бр. 133, 2.
ПЪ̀ЛНЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с и същ. За помещение, място, пространство — постепенно се заемам, обхващам, изпълвам с това, което означава съществителното. Ханът започна да се пълни със селяни. Й. Йовков, ВАХ, 81. Минаха двайсетина минути и отново почна адско вълнение. Корабът се пълнеше с вода през комина. Всичко живо изскочи от каютите. Н. Радев, СК [еа]. След като бурята събори дървото и отби поточето, вирът пресъхна. Пълнеше се само през големите есенни дъждове. О. Василев, ДГ, 86. По широките поляни ехтели звънци от гойни стада, усоите се пълнели от момински песни, младежки викове и сладкогласни кавали. Елин Пелин, Съч. І, 104.
2. Прен. С предл. с и в съчет. със същ. за чувство, мисъл и под. За душа, сърце — постепенно ме обзема, обхваща някакво чувство, настроение, мисъл и под., назовани от съществителното. Душата ѝ се пълнеше с непонятен страх. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 67. Свит в ъгъла, престарелият дядо Здравко се вслушваше в приказките на гостите и душата му се пълнеше с благодарност и умиление към людете. М. Смилова, ДСВ, 89. Опи не чува думите му, не разбира смисъла им и все пак чувствува как от тези думи сърцето ѝ се пълни и прелива от радост. Г. Райчев, Избр. съч. І, 86. Колко векове наред католический свят се е пълнил със страхопочитание, само като е мислил за Рим! К. Величков, ПССъч. ІІІ, 12. Главата му се пълнеше с объркани желания.
◊ Окото ми се пълни; очите ми се пълнят. Разг. Харесва ми, нрави ми се нещо.