Основна форма: работлѝв - Прилагателно

Форми:

работлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
работлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
работлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
работлѝва - единствено число, женски род, нечленувано
работлѝвата - единствено число, женски род, членувано
работлѝво - единствено число, среден род, нечленувано
работлѝвото - единствено число, среден род, членувано
работлѝви - множествено число, нечленувано
работлѝвите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 работен - работлив - трудолюбив

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 работлив - ленив
2 работлив - мързелив

Резултати от: Речник на българския език

РАБОТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича да работи и работи много; работен, трудолюбив. Противоп. мързелив, ленив. —

Ти си .. работлива, ти умееш да се трудиш. Л. Галина, Л, 32. Тримата самарджии не прекъсваха работата си, три чифта работни ръце се движеха непрестанно .. Реджеб се огледа — работлив народ! „.. Такива са, .. Работят.“ Д. Талев, ПК, 298. Първият [земеделец] бе пъргав, жив, много як и работлив. Уж си пее и свирука, а все нещо прави, чука. Ем. Коралов, СбХ, 145. Победата бе спечелена не от желязото .., а от честния труд и производителната ръка на работливия селянин. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. Къщната работа падна на двете мамини ръце, но мама .. стана още по-усърдна и работлива. Сутрин първа се будеше, преди още да са пропели петлите. К. Калчев, ПИЖ, 101. Пъргавите, работливите и пестовните люде биват имотни. Ив. Богоров, СИНЕ, 12. ● За ръце. Тя работеше добре, .., и я подтикваха към работа децата, .., техните пъргави, работливи ръчички. Д. Талев, И, 622. В неговите спомени се мярна .. майка му, .., нейните работливи ръце. Елин Пелин, ЯБ, 133-134. ● За пчела, мравка, кълвач и под. Неговата остра човка заработи усилено и ударите ѝ цял ден се чуваха надалече в гората. — Работлив кълвач .. Никога не го мързи — чука ли чука. Елин Пелин, ПР, 16. Класът на недоволните са разделя на две категории: на едната категория принадлежат хора, които са тъкмо като работливите пчели. НБ, 1876, бр. 20, 77.

2. Остар. За отрязък от време — през който се работи; работен. Дните селски, работливи, отлетяват неусетно под небето .., летно. Ем. Коралов, СбХ, 147. Дойде лято, наста жътва / и дни работливи. Ив. Вазов, Съч. IV, 76.

3. Като същ. работливия<т> м., работливите мн. Работлив човек; работливец. Противоп. мързелив, мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, мързеливко, ленивец1, лежач, кръшкач. Щях / да награждавам работливите. Цв. Ангелов, СГ, 135.

◊ Работлив като мравка (пчела, пчеличка). Разг. Извънредно, много работлив. Неговата длъжност [на Аракчеев] е да вдъхновява Александър I по въпросите на управлението. .. „Работлив като мравка ..“, казват за него сътрудниците му. Той се труди с усърдие и върху незначителни неща. В. Йончева, АП (превод) [еа]. Беше се трудила [Рохейша] здраво пред пещта и въздухът беше изпълнен с аромата на месо и хляб .. тя сновеше из кухнята, работлива като пчела. М. Димитрова, БО (превод) [еа]. — Добри момчета. Сигурно в момента пробиват сонди, разтапят метал, коват и търсят да купят някоя нова компания. Те са работливи като пчелички. Ил. Нонова, ПМ (превод) [еа].

Виж повече