работлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * работлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член работлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член работлѝва - единствено число, женски род, нечленувано работлѝвата - единствено число, женски род, членувано работлѝво - единствено число, среден род, нечленувано работлѝвото - единствено число, среден род, членувано работлѝви - множествено число, нечленувано работлѝвите - множествено число, членувано
РАБОТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича да работи и работи много; работен, трудолюбив. Противоп. мързелив, ленив. —