мързелѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * мързелѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мързелѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мързелѝва - единствено число, женски род, нечленувано мързелѝвата - единствено число, женски род, членувано мързелѝво - единствено число, среден род, нечленувано мързелѝвото - единствено число, среден род, членувано мързелѝви - множествено число, нечленувано мързелѝвите - множествено число, членувано
- 1. мързелив
- - Мързелив в ръцете
МЪРЗЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не обича и не желае да работи, да върши някаква дейност; ленив. Противоп. работлив, работен, трудолюбив. —
Ей холам, какви сте мързеливи, да ви вземе дяволът, мързи ви да си направите една лопата от една дъска и един върбов прав прът. Ц. Гинчев, ГК, 62. На един прозорец насреща най-мързеливата комшийка, станала като никога в пет часа, пуха нещо с метлата. Елин Пелин, Съч. IV, 219. — Да знаеш какво говорят за тебе... — Какво!... — Какво друго — че си мързелив, готованин... П. Бобев, ГЕ, 25. Мързеливият человек напразно яде хляба. П. Берон, БРП, 40. // Който не обича много да се движи, който избягва да се движи, да прави някакви физически усилия, да изразходва енергия; ленив. Противоп. енергичен. — То, хазяйке, и ергените трябва да стават рано, ама на̀, аз нали съм си мързелив, спя до обед! — рече с тон на свой човек Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 63. // За животно — който има бавни, тромави движения; ленив. По-глупав от Видра, той [Ханджар] винаги вървеше след нея, когато тя тичаше насам-нататък из тревата и душеше, и тъй като беше мързелив и тежък, никога не можеше да я достигне. Й. Йовков, ЧКГ, 29. В неговите ръце и най-пусталата кранта ставаше хат, болният кон оздравяше, поне докато го продаде, а тежкият и мързелив ставаше бърз и припрян като хала. Й. Йовков, ΒΑΧ, 187.See more2. Който изразява, показва мързел (в 1 знач.), леност; ленив. Една пролетна сутрин Босилко подрани .. Забърза, наближи първия селски плет, залая го куче. Сепна се, като от дрямка, помами кучето. То се отдалечи с мързелив лай в близкия двор. К. Петканов, ОБ, 10. На вратата се показа дебеланко с мързелива физиономия. Δ Вървеше с мързелива походка към училището.
3. Прен. Разг. Който предразполага към мързел (в 1 знач.), бездействие, леност; ленив. А навън едно мързеливо време, не ти е работа. Юли. Бяла жежка пепел настлала улиците. К. Константинов, НДД, 82.
4. Прен. Разг. Който се характеризира с мързел (в 1 знач.), бездействие, леност; ленив. Ана беше издърпала нощницата си чак до гушата, .., лежеше съвсем гола на одърчето и лениво жумеше; в нейния живот такива мързеливи утрини се брояха на пръсти. А. Гуляшки, ДМС, 207. Мързеливи години, никой не ще да работи. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 12.
5. Разг. За ястие, баница, сладкиш — който може да бъде приготвен много бързо и много лесно, без да се изискват специални знания, умения, време, усилия. Ей сега ще ви направя една мързелива баница. Δ Да ми кажеш рецептата за мързеливия щрудел.
6. Като същ. мързеливия<т> м., мн. мързеливите. Мързеливец; ленивец. И наистина, той се грижи за овощията в своята градина и те дават плодове, за които мързеливите му завиждат и мъмрят против него. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 30. Мързеливите вечер се разработват. П. Р. Славейков, БП I, 275. Ори и сей додето спи мързеливият. П. Р. Славейков, БП II, 12. Накарай мързеливия на работа, пророк да го направиш. П. Р. Славейков, БП I, 286. Накарай мързеливия на работа, за да те научи на ум. Погов.