рабо̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано рабо̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член рабо̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член рабо̀тна - единствено число, женски род, нечленувано рабо̀тната - единствено число, женски род, членувано рабо̀тно - единствено число, среден род, нечленувано рабо̀тното - единствено число, среден род, членувано рабо̀тни - множествено число, нечленувано рабо̀тните - множествено число, членувано
1 работен - работлив - трудолюбив 2 делничен - работен 3 работен - служебен - деловиSee more4 работен - присъствен
See more
РАБО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек или група хора — който работи, издържа се, изкарва прехраната си с работа. Неговото почерняло и изгоряло лице, лице на работен човек, на селянин .. — всичко беше чуждо на бляскавите златни одежди. Й. Йовков, ПГ, 154.
рабо̀тен ∆ Работна станция. Комп. Отделен компютър, който служи като терминал за достъп до ресурсите на компютърна мрежа. Фирмата е дистрибутор на сървъри, работни станции и преносими компютри за България. П/2001/21.