служѐбен - единствено число, мъжки род, нечленувано служѐбния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член служѐбният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член служѐбна - единствено число, женски род, нечленувано служѐбната - единствено число, женски род, членувано служѐбно - единствено число, среден род, нечленувано служѐбното - единствено число, среден род, членувано служѐбни - множествено число, нечленувано служѐбните - множествено число, членувано
See more
служèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до служба (в 1 знач.); длъжностен, официален.
Като заместник-управител на болницата съм прекалени зает със служебна работа. Дим. Ангелов. Между служебните писма има такива, на които трябва веднага да се отговора. А. Гуляшки. Служебен разговор. Служебно положение. Служебни задължения. || Който принадлежи на служба (в 3 знач.), на учреждение. Служебна кола. Служебен рейс. □ Служебни думи (части на речта) (грам.) — думи, които служат за израз на отношения между частите на изречението. Служебен ценз (остар.) — трудов стаж. Служебна бележка (канц.) — писмена бележка, издадена от служебно лице. Служебно лице — лице, което заема някаква длъжност; длъжностно лице.See more