ра̀дост - единствено число, нечленувано радостта̀ - единствено число, членувано ра̀дости - множествено число, нечленувано ра̀достите - множествено число, членувано
Виж повече
РА̀ДОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Чувство на вътрешно душевно доволство, породено от нещо хубаво, приятно, желано, което се изразява във весело настроение, вълнение, възбуда и положителни емоции.
Сърцето му преливаше от радост, искаше му се да вика, да чупи нещо, да се сбори с някого. Й. Йовков, ЖС, 30. Въздъхна облекчено и тази въздишка отвя всички скрупули, всичко минало, остави само оная слънчева, шеметна радост, която единствено любовта е способна да влее в сърцето на човека. Л. Дилов, ПБД, 138-139. Детското ѝ [на Иглика] лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден и в нейните дълбоки, сини очи, .., блестеше росата на безгрижие и радост. Елин Пелин, Съч. II, 44. Леля му плачеше, от радост плачеше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21. След като се наяде, кучето повъртя опашка, поскимтя от радост, .., излегна се и веднага заспа. М. Грубешлиева, ПП, 203. За моя голяма радост, моите предугаждания излязоха верни. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. // Външна проява на това чувство; веселие. Селото вече кънтеше от радости и песни и двамата хукнаха натам. Ст. Даскалов, БМ, 13-14. Буйна радост се носи над измъчената, поругана и сиромашка Добруджанска равнина. Навсякъде по пътищата пеят каруци, плющят знамена, свирят гайди и гъдулки. А. Каралийчев, ПГ, 175. От опашката на върволицата запяха първите песни. Байраците се вирнаха нагоре. Радостта изведнъж ги грабна. К. Петканов, СВ, 55. С песни и гърмежи тръгнаха по улиците, като носяха българското знаме, и при всеобщата радост прогласяваха свободата. Г. Бенев, БК (превод), 49. Аз пръв път ще гледам това тържество. Колко ли хубаво го правят тук! Каква ли е радост, какво ли е веселие. В. Друмев, И, 5. // Състояние, атмосфера, среда, в която се изпитва такова чувство. Сега имаше само радост в къщата ѝ — всички се радваха, радваше се и тя. Д. Талев, ПК, 9. — Тате — щърк! — викат лудо децата. .. От тоя ден в къщата на нане Стоичко настава радост, в селото празник. Голямата върба се оживява. Дванадесет влюбени чифта заклепват на дванадесет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 9-10. Някаква невидима ръка изведнъж взе всичката празнична радост на поста и на цялата околност. Й. Йовков, Разк. II, 52-53. Тя [Ирина] винаги пропущаше или опорочаваше нещо от живота си, а това ѝ бе попречило да изпита простата и естествена радост на младостта. Д. Димов, Т, 666. Един трагичен инцидент дойде още от началото на празниците да помрачи радостта на царското семейство. С. Радев, ССБ I, 188. Радост — пролет! Слънце грей, / златен клас на нива зрей. П. К. Яворов, Съч. I, 35.Виж повече2. Нещо (събитие, случка, подарък и др.), което предизвиква това чувство на удоволствие, веселие, удовлетворение. Как сте? — Как ще сме? Имаме си радост? Бистра си има момченце! М. Грубешлиева, ПИУ, 60. Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 7. Па им напълни дядо Господ къщата и с друга радост — добиха си унучка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Десет години .. рожба нямахме, па ни даде Господ момченце хубаво. .. Всекиму Господ такава радост да даде. Елин Пелин, Съч. I, 186. Сирак Марко две радости прави: / черка дава ча на Калиново, / снаха зима ча от Малиново. Нар. пес., СбВСтТ, 137. // Поет. Обикн. в обръщение. Някой, който предизвиква това чувство. Сине мой, надежда скъпа моя, / радост в грижи, грижа в радостта, / може би последен ден е тоя, / в който те милува твой баща. Ст. Панчев, Стр, 9. Отивам в кухнята, няма вече да ти досаждам, радост моя. ВН, 1961, бр. 2964, 4.
3. Само мн. Удоволствия, приятни преживявания. Младата жена се стопи, не се знаеше от що живее — не помисляше ни за храната си, ни за облеклото си, ни за всички ония радости, които крепят човешкото сърце. Д. Талев, ПК, 446. Капитанът имаше син инженер, дъщеря за женене, но какво бе разбрал от радостите на сушата? Н. Антонов, ВОМ, 71. — Добри, весели момчета. — С какво се занимават? — Да късат от радостите на живота. Д. Спространов, С, 123. Родителите им не се сърдеха — те живееха живота си бавно и последователно — така го разбираха — в спестявания и малки радости в неделя. Пл, 1979, кн. 8, 92-93. В списъка на всекидневните радости, макар и да изглеждаше на пръв поглед чудновато, .., влизаше и сутрешната баня. А. Гуляшки, ЗВ, 125. И страдам. Аз презрях / радостите на живота. П. К. Яворов, Съч. I, 124.
4. Само мн. В съчет. със съюз и и същ. г р и ж и, с к ъ р б и, т ъ г и, м ъ к а. Всякакви изживявания, всички емоции, които някой може да изпита. Живял си в някой град .. и ето напущаш тоя злополучен за тебе град. .. Няма ги вече хората, с които си делил радости и скърби .. и чувствуваш, че от сърцето ти се откъсва нещо скъпо. М. Марчевски, ОТ, 23. Светът се бе отчуждил от него или той се бе отчуждил от света…Трябваше да привиква да живее иначе, за себе си, в един малък кръг от радости и грижи. Ем. Манов, БГ, 75. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Сѐ същите беди, сѐ същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37. Там поне веднъж през седмицата отиваше и Йовков, за да слуша звънкия говор на своите „земляци“, да заживява отново с радостите и скърбите на своята златна Добруджа. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Той живя много .. и в този негов дълъг живот имаше премного радости и премного мъка. К. Странджев, ЖБ, 11.