скръ̀б - единствено число, нечленувано * скръбта̀ - единствено число, членувано скъ̀рби - множествено число, нечленувано скъ̀рбите - множествено число, членувано
скръ̀б - единствено число, нечленувано * скръбта̀ - единствено число, членувано
скръб, скръбтà, мн. скъ̀рби, ж. Тежка душевна болка; тъга, мъка, печал.
Доя от тия клети жени не се е върнала в къщи, замряла от страх, задушена от ридания и скръб, че е видяла за последен път най-любимите за сърцето ѝ същества? Величков. Горчива скръб сърца ни трови — / прощавай, роден край! Яворов. В село завърлува невярна болест, отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин. Виждам ясно погледа на майка си, в който имаше не укор и не заплашване, а някаква кротка и тиха скръб. Йовков. □ Мирова скръб (Литер.) — наименование на литературно течение, възникнало в края на XVIII в. и началото на XIX в., което се отличава с краен песимизъм и разочарование.Виж повече
скръб ◊Пълна скръб. Вж. пълен.