Основна форма: раздѝгам - Глагол личен, свършен вид, преходен

Форми:

раздѝгам - първо лице, единствено число, сегашно време
раздѝгаш - второ лице, единствено число, сегашно време
раздѝга - трето лице, единствено число, минало свършено време
раздѝгаме - първо лице, множествено число, сегашно време
раздѝгате - второ лице, множествено число, сегашно време
раздѝгат - трето лице, множествено число, сегашно време
раздѝгах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
раздѝгахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
раздѝгахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
раздѝгаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
раздѝгаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
раздѝгай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
раздѝгайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
раздѝгал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
раздѝгалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
раздѝгалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
раздѝгала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
раздѝгалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
раздѝгало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
раздѝгалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
раздѝгали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
раздѝгалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
раздѝган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
раздѝгания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
раздѝганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
раздѝгана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
раздѝганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
раздѝгано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
раздѝганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
раздѝгани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
раздѝганите - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 прибирам - разчиствам - раздигам (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

РАЗДЍГАМ, -аш, несв.; раздѝгна, -еш,

мин. св. -ах, прич. мин. страд. раздѝгнат, св., прех. Разг. 1. Обикн. в съчет. със същ. м а с а, т р а п е з а, с о ф р а и под. Прибирам, разтребвам (маса, трапеза, софра и под. ) след хранене; вдигам. Едно я смущаваше: докато шеташе, докато раздигаше софрата, чувстваше упоритите нечисти погледи на непознатите мъже. Й. Йовков, ВАХ, 45. — Да раздигам ли масата? — запита влезлият слуга, като взе да прибира празните чаши. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 39. Нонка раздигна масата и почна да мие съдините. И. Петров, НЛ, 127.

2. Вдигам, вземам много неща, нещо в голямо количество или всичко, обикн. за да почистя, подредя, разтребя. Вечеряха набързо и мълчаливо. После старата раздигна паниците и ги сложи на циментовата мивка в ъгъла. С. Северняк, ИРЕ, 30. Подир малко вдовицата, като слезе да раздига постелките, на които беше спало момчето, остана трясната като намери под възглавницата му един куп пари. П. Р. Славейков, ЦП І (превод), 78. Оставям метличката и се затичвам да раздигам малките камъни. Т. Влайков, Пр І, 49.

3. Карам много или всички хора някъде да се включат в извършването на нещо. Аз пък видях Еньо из село, ходеха радостни с Генчо Генин да раздигат хората за посрещането. П. Славински, ПЗ, 264. // Карам много или всички животни някъде да станат, за да се придвижат. Стана, приближи се до легналите волове и започна да ги рита, за да ги раздигне. К. Калчев, ЖП, 117. раздигам се, раздигна се страд. Днес е нашият празник. Всяка къща е отворена за гости, трапезата цял ден не се раздига. Д. Марчевски, ДВ, 90.

РАЗДЍГАМ СЕ несв.; раздѝгна се св., непрех. Разг. 1. За мъгла и под. — разнасям се, разсейвам се; вдигам се. Мъглата неочаквано се раздигна. Й. Йовков, ПК, 97. — Ти чакай, докато се раздигне мъглата! — казва Дара. Бл. Димитрова, Л, 121.

2. Само мн. и З л. ед. Ставаме, вдигаме се мнозина или всички, за да си тръгнем, да си вървим. Накрая, като се раздигаха да си отиват, консулът извади една стиска писма, .., и ги раздаде. Д. Яръмов, БП, 184. Публиката се раздига да излиза от залата.

Виж повече