разко̀л - единствено число, нечленувано разко̀ла - бройна форма разко̀лът - единствено число, членувано - пълен член разко̀ли - множествено число, нечленувано разко̀лите - множествено число, членувано
РАЗКО̀Л, мн. няма, м. 1. Църк. Отделяне от официалното ръководство на църквата; разделение, разцепление.
През 1870 г. църквата ни се отделя от гръцката и въвежда богослужение на български, а не на гръцки език. Този факт се е оценявал като разкол от останалите православни църкви. Кеш, 2004, бр. 30 [еа]. // Разш. Разединение, разцепление в църквата. Сега патер Евгений предлагаше: да се избере и ръкоположи нов униатски архиепископ .., да се внесе с поставени лица нов разкол между православните българи и гърци и така да раздуха омразата и неотстъпчивостта у едните и другите. Ст. Дичев, ЗС I, 34. Край не ще има тоя събор, с разкол ще завършва, с бунт, с разноезичие. Ем. Станев, А, 210.Виж повече2. Раздор, несъгласие в някаква общност, организация, партия. Самата либерална партия, бидейки раздирана от вътрешен разкол, изглеждаше неспособна да предприеме едно опасно дело. С. Радев, ССБ I, 418. Единството е сила, разколът е порок. Ив. Вазов, Съч. I, 92. Вероятно Ибрахим паша се е надявал да внесе разкол между румелийските аяни, смятайки, че те биха се почувствали уязвени от прекаленото издигане на едного измежду тях. В. Мутафчиева, КВ, 302. Всички сметнаха, че Кутра прозира голям разкол между велики боили и правителство. Й. Вълчев, СКН, 116. В женския стан е настанал разкол и много жени искат да дезертират и се върнат в къщи. Т, 1955, кн. 11, 12.
3. Диал. Кръстопът; разкръстница, разпът, раздрум. Подир малко се зададоха и мъжете от широката улица, коята разделяше селото на две части .. Щом дойдоха на разкола, .., възвиха се надолу. Ц. Гинчев, ГК, 246. Мигом дядо Димо спря на един пътен разкол и втренчено загледа към полската далечина. Ц. Церковски. Съч. III, 165.