разединѐние - единствено число, нечленувано разединѐнието - единствено число, членувано разединѐния - множествено число, нечленувано разединѐнията - множествено число, членувано
РАЗЕДИНЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Нарушаване, разрушаване на единство, единение, обикн. създадено за постигане на обща цел, задача; разединяване, разпокъсване, разделяне. Противоп. обединение, обединяване, единение. Споровете им винаги завършваха с разединение. Тогава как двамата ще стигнат до една и съща цел? П. Вежинов, ДБ, 66. Не отслабвайте силите си с вътрешно разединение, предстои ни опасен преход и не бива тъкмо сега да се блъскаме един друг. Р. Бърдарска, П І (превод) [еа].