разединѐние - единствено число, нечленувано разединѐнието - единствено число, членувано разединѐния - множествено число, нечленувано разединѐнията - множествено число, членувано
РАЗЕДИНЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Нарушаване, разрушаване на единство, единение, обикн. създадено за постигане на обща цел, задача; разединяване, разпокъсване, разделяне. Противоп. обединение, обединяване, единение. Споровете им винаги завършваха с разединение. Тогава как двамата ще стигнат до една и съща цел? П. Вежинов, ДБ, 66. Не отслабвайте силите си с вътрешно разединение, предстои ни опасен преход и не бива тъкмо сега да се блъскаме един друг. Р. Бърдарска, П І (превод) [еа].
Българските войници оформили втори бунтовнически център, като обявили за цар „войника“ Тихомир. Това разединение на силите било сметнато от Делян и съмишлениците му за крайно опасно, поради което той със специално писмо поканил Тихомир за среща. Пл. Павлов, БАСБ [еа]. Разединение на нацията.See more2. Отсъствие, липса на единство; разединеност, разпокъсаност. Противоп. обединеност, единство. Всеки против другите. .. Вражди, разединение, междуособици. Д. Талев, ГЧ, 87. Духът на разединение и фракционерство отслабва волята за борба. Ив. Унджиев, ВЛ, 213.