разкъ̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време разкъ̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време разкъ̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време разкъ̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време разкъ̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време разкъ̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време разкъ̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разкъ̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разкъ̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разкъ̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разкъ̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разкъ̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разкъ̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разкъ̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разкъ̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разкъ̀свайки - деепричастие разкъ̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разкъ̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разкъ̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разкъ̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разкъ̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разкъ̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разкъ̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разкъ̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разкъ̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разкъ̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разкъ̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разкъ̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разкъ̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разкъ̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разкъ̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разкъ̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разкъ̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разкъ̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. разкъсвам
- - Хвалете ме уста, <че ви разкъсвам>
РАЗКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; разкъ̀сам, -аш, и (диал.) разкъ̀сна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. разкъ̀снат, св., прех. 1. Правя нещо на късове, на парчета чрез късане, дърпане; раздирам. Тя би била доволна, ако видеше Панча, че разкъсва тоя портрет. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 130. Раздадоха сухар, а след това патрони. Войниците пълнеха паласките си, като разкъсваха патронните кутии. Й. Йовков, Съч. I, 72. Лазар проми раната на Вардарски, разкъса една своя риза и го превърза. Д. Талев, ПК, 703. Най-после той свърши своята домакинска работа. Сложи фазана в една от плитките паници и с чудна лекота го разкъса на малки късчета. П. Вежинов, ГА [еа]. Станка се затвори в стаята си, разкъса нетърпеливо плика и измъкна сгънатите листове. Г. Караславов, ОХ II, 394. Едно биволче най-малко, / .. / ни зарита и затласка / и с опашка си забръсна, / та ми цветето разкъсна. Ив. Вазов, Съч. II, 97.Виж повече2. Убивам човек или животно като късам части от тялото му. Вълците повлякоха козата към дъното на полянката и там я разкъсаха. Ем. Станев, ЯГ, 75. — Така да знаеш, когато свини изгладнеят, разкъсват човека. А. Страшимиров, Ант., 320. // За бомба, граната, снаряд и под. — убивам човек или животно чрез взривяване. Бомбата избухна със страхотен трясък. .. Двама полицаи бяха разкъсани, други неколцина викаха за помощ. М. Марчевски, МП, 185.
3. Разделям на части нещо цяло, единно. Отечеството ни беше разкъсано на три части. П. К. Яворов, Съч. II, 167. Омразната присъда на Берлинския договор, която изкуствено и противоестествено разкъса един целокупен, неразделим народ на няколко части, .., беше осъдена от разума и историята. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 233.
4. Правя отвор в нещо, пробивам, прокъсвам нещо на едно или повече места; раздирам. Тогава сомът се размаха с всички сили, разкъса мрежата и като хукна из дълбокото на реката, спря се едва на деветия вир. Д. Калфов, КР, 9. В края на моста тълпата разкъса редиците на охраната. К. Странджев, ЖБ, 6.
5. Прен. За светлина, лъчи — минавам през облаци, мъгла, като правя да не бъдат плътни, а разделени на късове, парчета, части; пробивам. На запад, над черните гористи баири, слънцето разкъса облаците и блесна. Ил. Волен, РК, 71. Дъждът започна да намалява и след малко съвсем спря. .. слънцето разкъса облаците. Кр. Бачков, СК [еа]. // За вятър — разделям, разпръсквам облаци, мъгла на късове, парчета, части; раздухвам. Когато димът се разсея и надигналият се вятър разкъса сивите облаци, Луси присви очи. В. Пенева, КС (превод) [еа].
6. Прен. За мъчително чувство — пронизвам силно, причинявам силна душевна болка, страдание на някого; късам, раздирам. Ти и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Ал. Константинов, Съч., 63. Неизказана болка разкъса сърцето ми. Ив. Вазов, Съч. IХ, 19. Тя не заплака нито веднъж, но последният ѝ поглед разкъса сърцето му на малки кървави късове. П. Вежинов, ДБ, 99. Мъка, примесена с люта омраза, разкъса гърдите му. Ив. Гайдаров, ДЧ, 9.
7. Прен. За болест, усещане — причинявам силна болка на някого; раздирам. Болестта ни разяжда все повече, разкъсва цялата ни вътрешност. Л. Стоянов, Х, 34. Дона подухваше побелелите си, подгизнали пръсти, премръзнали от студа .. Ей, сега ще премине болката в нежните пръсти и умората, която разкъсваше несвикналото, слабичко тяло! Д. Талев, И, 215.
8. Прен. За мисъл — не давам на някого спокойствие, мир, силно го тревожа, притеснявам; измъчвам, раздирам. Само Кибаров има отговор за всички тия въпроси, които ме разкъсват. Д. Талев, ГЧ, 162.
9. Прен. За силен звук — нарушавам спокойствието, тишината; раздирам. — Другари, искам думата — разкъса тишината в салона решителният глас на Синигера. Кр. Кръстев, К, 208. Припрени звуци на тръба разкъсаха влажното хладно утро. Войниците наскачаха. М. Яворски, ХСП, 167.
10. Диал. Прекратявам рязко и категорично връзките, отношенията си с някого. Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помола да ни разкъсне. Л. Каравелов, БСВ II, 45. Що е за мен народно право, кръвни връзки? Тях черковата може да разкъсва. Ив. Вазов, Съч., 48. разкъсвам се, разкъсам се и разкъсна се I. Страд. от разкъсвам. От древни времена така си празнуваме Петльовден. .. Месото му се сварява, разкъсва се и се разнася на съседите. С, 2004, 31.01. [еа]. Тишината се разкъса. Чу се скърцане на врати. М. Грубешлиева, ПИУ, 267. II. Взаим. от разкъсвам във 2 знач. Няколко секунди двамата братя се гледаха като вълци, готови да се разкъсат. Д. Димов, Т, 72.
РАЗКЪ̀СВАМ СЕ несв.; разкъ̀сам се и (диал.) разкъ̀сна се св., непрех. 1. Скъсвам се, прокъсвам се на едно или повече места поради тежест, опъване, дърпане; раздирам се. Пликът ѝ с лещата беше се пукнал и когато стана права сред блъсканицата в трамвая, съвсем се разкъса и лещата се разпиля до зърно. М. Грубешлиева, ПП, 180. — Не трябва — рече той и в същия миг, под силата на нечовешкия му напор, въжето пропука и се разкъса. Ив. Вазов, Съч. VII, 65.
2. За множество, група и под. — разделям се на части. По едно време редицата се разкъса, колите се разделиха и тръгнаха две по две в различни посоки. Ал. Бабек, МЕ, 180. Веднъж при едно внезапно нападение на жандармерията след жесток бой отредът се разкъса на няколко групи. Е. Коларов, ДП, 142. Звънци се чуваха на няколко места в гората. Марин се спря, послуша, но не можа да разбере, че стадото му се беше разкъсало. Й. Йовков, СЛ, 115. // За облаци, мъгла — разделям се на части при движение или заради вятъра. Черни облаци се носеха по небето, разкъсваха се, взимаха най-чудни форми. Й. Йовков, Разк. II, 211. Облаците се разкъсаха на големи парцали и през тях надникна луната. Елин Пелин, Съч. III, 63. След малко дъждът престана. Облаците се разкъсаха и между тях се показа къс синьо, окъпано небе. П. Проданов, С, 5. Сивата облачност на небето се разкъса, меките лъчи на есенното слънце позатоплиха земята. Д. Ангелов, ЖС, 368.
3. Прен. С предл. о т и следв. същ., означаващо чувство или мисъл. Преживявам нещо (чувство, мисъл) много силно, много мъчително; късам се, раздирам се. Радко и Сладунка… Чудно, едновременно аз се и разкъсвах от ревност, и желаех да имат любов. Ил. Волен, МДС, 22. Заварих входната врата на апартамента разбита. Започнах да се разкъсвам от противоречия. Да викам милиция или да вляза? Ив. Остриков, СБ, 58. // С предл. м е ж д у и следв. съществителни. Преживявам силно колебание при избора на една от две възможности. Разкъсваше се между справедливото наказание да я остави да повиси отвън и сладостното удоволствие да вдигне грандиозен скандал. Дем., 2001, 28.12. [еа].
4. Прен. Разг. С предл. о т и следв. същ. или със следв. изр. със съюз д а. Полагам много усилия, старание за нещо; скъсвам се. Материалите не идват навреме .. Снабдителят се разкъсва да тича, но няма такива материали. Бл. Димитрова, ПКС, 188. — Разкъсах се вчера от работа! — оплакваше се неведнъж Н-ският търговец. — Мих основно и гресирах колата, източвах и сменях маслото. Ст, 1968, бр. 1175, 1. — Ох, не питайте… Разкъсала съм се да ходя по заседания и, чудно, все мене избират в настоятелствата. Ст. Костов, Избр. тв, 358.
◊ Разкъсва ми се / разкъса ми се душата (сърцето) от нещо. Става ми много мъчно, изпитвам силна скръб, мъка, жалост. — Плаче горката, разкъса ми се сърцето. Ив. Вазов, Съч. VII, 95. Сърцето на Ян Бибиян се разкъса от мъка, като видя страдащата си майка. Елин Пелин, ЯБЛ, 31. Душата му се разкъсва от мъка. Д. Димов, ОД, 292. Преди да достигна ъгъла на Писиновската улица, чух майчини си въздихания .. Разкъса ми се сърцето. Г. Пърличев, Избр. пр [еа].