разорѐние - единствено число, нечленувано разорѐнието - единствено число, членувано
РАЗОРЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изпадане във финансова несъстоятелност, в платежна неспособност; разоряване, банкрутиране, фалиране.
През последните две години той бе престанал да работи и сега се намираше пред пълно разорение. Д. Димов, ОД, 82. На занаятите и манифактурата е нанесен тежък удар, който ги довежда до бързо западане и разорение. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Едно време сватбата за бедните беше цяло разорение. Трябваше няколко години да работят, за да изплащат дълговете си. Ст. Даскалов, ЕС, 57.Виж повече2. Пълна разруха, запустение, упадък на нещо, обикн. на селище, област, страна, в резултат на извършено от някого разграбване и обезлюдяване; разоряване, опустошаване, съсипване, разсипване, опропастяване. Те [кърджалиите] ту влизали в съюз с някой аян, ту воювали против друг или други, но ефектът от действията им бил обичайният: разорение на най-богатите европейски области на империята. В. Мутафчиева, КВ, 265-266. Тия села не само не плащали тежки данъци, но и дълго време са били запазени от турски нападения и от разорение. Б. Пенев, НБВ, 5. Тая необикновена и страшна тишина в едно запустяло село припада като олово и тегне на душата. И пред нас неволно изпъква опакото лице на войната — разорението, пустошът и смъртта… Д. Калфов, ПЮН, 22. Никъде нямаше жива душа. Пустота и разорение цареше там, където беше кипял живот. М. Марчевски, ОТ, 501.