разрушѐние - единствено число, нечленувано разрушѐнието - единствено число, членувано разрушѐния - множествено число, нечленувано разрушѐнията - множествено число, членувано
РАЗРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Разрушаване, унищожаване. — Е, добре. Как ще стигнете тогава мечтаното бъдеще. С омраза и разрушение ли? Б. Балабанов, Избр. п ІІ, 10.