ру̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано ру̀мения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ру̀меният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ру̀мена - единствено число, женски род, нечленувано ру̀мената - единствено число, женски род, членувано ру̀мено - единствено число, среден род, нечленувано ру̀меното - единствено число, среден род, членувано ру̀мени - множествено число, нечленувано ру̀мените - множествено число, членувано
ру̀мен - единствено число, нечленувано
РУ̀МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За бузи, страни на лице — който е светлочервен, обикновено като проява и резултат на здраве, младост; розов2. Противоп. блед, бледен.
Имаше очи, черни като две маслини .., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т. Влайков, НУ, 220. Пълна противоположност представляваше сестра ѝ — висока, стройна, с живи очи, с румени страни. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. // За лице — който е с такива бузи, страни. Противоп. блед, бледен. Снажна и красива девойка .. с гъсти тъмни коси, бяло румено лице .., трепти от изблика на жизненост и младост. Ив. Карановски, Разк. І, 114. Гачо, шестнайсетгодишен момък с румено лице и бухнала смолеста коса, се ръкува с гостите. Кр. Григоров, Н, 175.Виж повече2. За човек — който е с такива бузи или лице. Госпожицата от Париж, млада румена мома с невинен поглед и детски весело лице, често се разхожда по поляната. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 9. Други хора са си червили с [боядисаните] яйца бузите, за да бъдат цяла година здрави и румени. П, 1991, бр. 13, 9. Мене ме майка родила / .. / за ела ми люлка везала / ветри су ме люлели / .. / затуй съм бела румена. Нар. пес., СбВСт, 496.
3. Поет. За плод, цвят на дърво, цвете и под. — който е светлочервен, розов2 или има такива петна. — Тая вода, Крумчо, .. пои .. градините, в които зреят жълти праскови, круши масловки и румени ябълки. А. Каралийчев, НТИ [еа]. Какви румени праскови зреят в лозата. А. Каралийчев, НЗ, 65. Овошките в града се премениха с бели и румени цветове и липите размирисаха. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 96. Дребни бисер момини сълзи — туй са сълзи, що тя ще пролива .., ран босилек — благи момини сънища; невян .. и румена ружа — всички пак са жалби и разтуха вечер по извор, сутрин по беленки. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа].
4. Прен. Поет. За облак, зора, залез, сияние и др. — който е обагрен в светлочервено или розово от лъчите на слънцето. Гледаше през прозореца на стаята румените облачета по избистреното вечерно небе. Д. Талев, СК, 22. Снишат се звездици на заник и пак тряба да бързат да избягат, докато не ги е придебнала из ведри небеса румена зора. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. Скалите по челото на Витоша вече са румени .. от зората. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 5. Руменото сияние на зората бързо се разтапяше в белия блясък на слънцето, което вече наближаваше да изгрее иззад гористите ридове отсреща. Земя, 2008, бр. 169 [еа]. От небесното синьо окъпани / и от залеза румен и чист / открояват баири и зъбери / странни сенки във шеметна вис. Н. Марангозов, НПС, 115.
РУ̀МЕН м. и ж. Диал. Руменина. Тоя румен ѝ придаваше още по-голяма хубост. Д. Спространов, ОП, 24. В градината сенките на овошките белееха под румена на ведрата зора. Ив. Кирилов, Съч. ІІ, 49. Една талига бързаше към града, сякаш гонена от лъчите на слънцето, цяло потънало в румен над върха отляво. Ст. Чилингиров, РК, 49. Девокя бела, червена / ситна ѝ румен избила. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 274.