ЛЕКСИТ

Основна форма: самолюбѝв - Прилагателно

Форми:

самолюбѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
самолюбѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
самолюбѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
самолюбѝва - единствено число, женски род, нечленувано
самолюбѝвата - единствено число, женски род, членувано
самолюбѝво - единствено число, среден род, нечленувано
самолюбѝвото - единствено число, среден род, членувано
самолюбѝви - множествено число, нечленувано
самолюбѝвите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 горд - самолюбив
2 егоистичен - себелюбив - себичен - самолюбив

Резултати от: Речник на българския език

САМОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който проявява самолюбие; себелюбив, себичен, егоистичен. Противоп. алтруистичен.

Виж повече