самолюбѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * самолюбѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член самолюбѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член самолюбѝва - единствено число, женски род, нечленувано самолюбѝвата - единствено число, женски род, членувано самолюбѝво - единствено число, среден род, нечленувано самолюбѝвото - единствено число, среден род, членувано самолюбѝви - множествено число, нечленувано самолюбѝвите - множествено число, членувано
САМОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който проявява самолюбие; себелюбив, себичен, егоистичен. Противоп. алтруистичен.
Самолюбивите амбициозни творци обичат да клюкарствуват, да изругаят съперника си или автора от другата литературна група, да се надсмеят. Е. Каранфилов, Б III, 149. Тук в София се събираха дейците от двете македонски организации, тук дърпаше конците самолюбивият Фердинанд. М. Кремен, РЯ, 426. Хаджи Ничо е самолюбив човек и желае да се прослави и да се покаже пред света, че той всичко прави за своя народ и отечество. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965, 322. Те бяха твърде много горделиви и самолюбиви, за да могат да изтърпят студенината на гражданите сливенци. Д. Немиров, Б, 197.See more2. Който е свойствен за човек с високо мнение за себе си; себелюбив, себичен, егоистичен. Тя имаше самолюбив, но честен характер и ако някой я подхванеше с добро, можеше сама да прецени своите недостатъци. Л. Галина, Л, 32. Ние виждаме как още в тези ранни години, когато патриотизмът се събужда, не се превръща в омраза, в надценяване себе си за сметка на другите, в надменност и самолюбива гордост. Е. Каранфилов, СБ, 70-71. Огорчението ся уголемяваше още по-много чрез самолюбивите и предателските постъпки на Наполеоновите министри. Лет., 1872, 166.