самоотвѐржено -
1 мъжествено - смело - безстрашно - храбро - неустрашимо (книж.) - юнашки - доблестно - самоотвержено 2 самоотвержено - всеотдайно - безрезервно - пожертвувателно - себепожертвувателно (книж.) - самопожертвувателно (книж.) - беззаветно (книж.) - себеотрицателно (рядко)
САМООТВЀРЖЕНО.
Книж. Нареч. от самоотвержен; всеотдайно. Османските завоевания на Балканите продължават век и половина. Народите самоотвержено защитават своята независимост, но в крайна сметка с фатална неизбежност са покорени. А. Садулов, ИОИ, 9. Те [воеводите] се сражавали самоотвержено и загинали като храбреци, но не позволили на византийците безнаказано да продължават нашествието си в българските земи. П. Петров, ВИ, 49. Някой по-чувствителен от мене навярно би се обидил от факта, че след като е работил така самоотвержено за известни служби, същите тия служби го вземат на мушка. Б. Райнов, ГН, 198.Виж повече