ЛЕКСИТ

Основна форма: само̀тник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

само̀тник - единствено число, нечленувано
само̀тника - единствено число, членувано - непълен член
само̀тникът - единствено число, членувано - пълен член
само̀тници - множествено число, нечленувано
само̀тниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 саможивец - единак (за човек) - самотник (прен.; разг.)
2 отшелник (разг.) - самотник

Резултати от: Речник на българския език

САМÒТНИК, мн. -ци, м. Човек, който живее самотно, без близки и не общува с хората.

Виж повече