само̀тник - единствено число, нечленувано само̀тника - единствено число, членувано - непълен член само̀тникът - единствено число, членувано - пълен член само̀тници - множествено число, нечленувано само̀тниците - множествено число, членувано
САМÒТНИК, мн. -ци, м. Човек, който живее самотно, без близки и не общува с хората.
Какъв е ужасът на ония самотници, които гинат в самота и виждат, че с тях се свършва всичко тяхно. Да нямаш кой името ти да понесе, рода ти да продължи! П. Росен, ВПШ, 72. Едни от тях се занимават с контрабанда от бедност, други – те са самотници, без деца, без близки – от любов към приключенията. Й. Йовков, ЧКГ, 247. – Беше самотник: без близки, без синове и снахи в дома си. Ал. Герман, СБ, 261. ● Обр. Надвисват мъглите наесен, / в полята разстила се скръб – / със поглед далеко унесен / простенва самотникът дъб. Хр. Смирненски, Избр. тв I, 87. ● За животно. Дочува се само още бухалът, тоя вечен самотник и нощен обитател на канарите. Р. Йотова, БР, 107.See more