сбъ̀ркам - първо лице, единствено число, сегашно време сбъ̀ркаш - второ лице, единствено число, сегашно време сбъ̀рка - трето лице, единствено число, минало свършено време сбъ̀ркаме - първо лице, множествено число, сегашно време сбъ̀ркате - второ лице, множествено число, сегашно време сбъ̀ркат - трето лице, множествено число, сегашно време сбъ̀рках - първо лице, единствено число, минало несвършено време сбъ̀ркахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сбъ̀ркахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сбъ̀ркаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сбъ̀ркаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сбъ̀ркай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сбъ̀ркайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сбъ̀ркал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀ркалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сбъ̀ркалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сбъ̀ркала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀ркалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбъ̀ркало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀ркалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбъ̀ркали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀ркалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сбъ̀ркан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀ркания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сбъ̀рканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сбъ̀ркана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀рканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сбъ̀ркано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀рканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сбъ̀ркани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀рканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
СБЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от сбъркам като прил. 1. Който съдържа грешка; объркан, грешен1, сгрешен, погрешен. Сметката му излезе сбъркана: десетината наполеона фръкнаха за двете книжки, които му не повърнаха нито едната пета. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. Кръстословицата също е сбъркана: думите ѝ не се четат водоравно. Гр, 1938, кн. 55, 7. Най-паче да употребляваш голямо внимание в писмата, които ще пратиш някъде по чужда земля, и доде не си ги запечатил, прегледай хубаво да нема негде нещо сбъркано. Р. Попович, X, 153. Детето седна да реши отново сбърканата задача.Виж повече2. Който неправилно, обикн. поради невнимание, се сменя с друг, поставя се, приема се вместо друг; объркан, грешен1, сгрешен. Набирачът има шило, като обущарските, дори по-остро. Той издърпва с него сбърканата буква, чието място остава да зее, додето бъде грижливо запълнено с потребната буква. Н. Райнов, КПК, 36. Писмото е със сбъркана дата. Сбъркана цена на етикета.
3. Прен. В който е нарушено нормалното или обичайното състояние, развитие или протичане; объркан. След като веднъж си ги видял [слабостите], вземеш да вярваш, че е във волята ти да промениш с нещо този сбъркан живот, да го изместиш – поне на йота – от старото му, криво русло. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 29. Стефан посърна. Излязохме на терасата, градът беше под нас, същият, сякаш нищо не бе се променило. И вече знаехме, още дълго нищо нямаше да се промени в този сбъркан град. Г. Данаилов, ДС, 209. Хирургът приближи със своята едра, тромава походка... – Това не е човек! – измърмори той под носа си. – Това е нещо сбъркано. – Напротив, чудесно бебе! – възкликна обидено сестрата. П. Вежинов, БГ, 108.
4. Диал. Объркан (в 5 знач.), притеснен, смутен. А така! Пак в Москва!... Школата „Максим Горки“! Това беше висше училище за писатели. Бях поласкан, уплашен, сбъркан... Г. Данаилов, ДС, 274. – Ще ме вкара тоя серсемин в затвора баш сега, кога съм сбъркан. – Да те вкара, защо съм ти много пъти казвала да се не заяждаш с хората, ами ти жена си не слушаш. Ст. Даскалов, БМ, 19. Таман когато бе най-много сбъркана с болника, трябваше да се загрижи как да доплати на Койчовия майстор останалите триста гроша. Т. Влайков, Съч. II, 238.
5. Диал. Гламав, слабоумен. С неправилно съзнание, човек е луд. Човек без внимание е сбъркан и негоден за образование. Просв., 1902, кн. 9-10, 426.