свадлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * свадлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свадлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свадлѝва - единствено число, женски род, нечленувано свадлѝвата - единствено число, женски род, членувано свадлѝво - единствено число, среден род, нечленувано свадлѝвото - единствено число, среден род, членувано свадлѝви - множествено число, нечленувано свадлѝвите - множествено число, членувано
СВАДЛЍВ, -а, о, мн. -и, прил. 1. За човек – който се държи грубо, кавгаджийски и проявява склонност да предизвиква свади (в 1 знач.).
Караше се на жена си и на майка си, гълчеше децата без причина, стана свадлив и от нищо кипваше. М. Марчевски, ГБ, 57. Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навремени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии. А. Христофоров, А, 243. Стамен е сприхав и свадлив, когато говори, вика и всякога като да се кара. П. Тодоров, Събр. пр II, 253. Вълкя, по-голямата, бе работна мома, но имаше гърбица, недостатък, който я правеше сприхава, свадлива. К. Петканов, ОБ, 138.Виж повече2. За характер, нрав и др. – който е присъщ на човек, склонен да предизвиква свади (в 1 знач.). Тя е жена с неприятно лице! И сигурно има свадлив характер! Иска непременно да развали настроението на всички. А. Наковски, БР, 186. Сама не можех да се позная. Минавайки през горнилото на колектива [в бригадата], от само себе си се обуздаваше моят свадлив нрав. Бл. Димитрова, ПКС, 20.