хаплѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * хаплѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член хаплѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член хаплѝва - единствено число, женски род, нечленувано хаплѝвата - единствено число, женски род, членувано хаплѝво - единствено число, среден род, нечленувано хаплѝвото - единствено число, среден род, членувано хаплѝви - множествено число, нечленувано хаплѝвите - множествено число, членувано
хаплѝв, -а, -о, прил. 1. Който има навик да хапе, който хапе много.
Нито хапливите мухи, нито жежките лъчи нарушават дълбочината на тоя юнашки сън. Вазов. Нападнаха го две хапливи псета, но никой не го отбрани. К. Петканов. || Обр. Не гледаше в слънцето, но очите му пак се свиха, премрежиха се от хаплива мъка. К. Петканов. 2. Прен. Злобен, язвителен, злъчен. Подхвърляха хапливи закачки, докато накарваха тоя нещастник да се скрие зад гърба на другарите си. Йовков. От погледа ѝ се струеше презрение, просмукано с хаплива насмешка. А. Гуляшки.Виж повече