бодлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * бодлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бодлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бодлѝва - единствено число, женски род, нечленувано бодлѝвата - единствено число, женски род, членувано бодлѝво - единствено число, среден род, нечленувано бодлѝвото - единствено число, среден род, членувано бодлѝви - множествено число, нечленувано бодлѝвите - множествено число, членувано
БОДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има бодли, който е покрит с бодли.
Лицата ни се удряха о надвисналите бодливи клоне на клековете. Ив. Вазов, Съч. ХV, 134. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите. Й. Йовков, Разк. II, 59. Старата оглеждаше тъмнозелените стъбла на татула, измерваше внимателно посивелите бодливи семена и се питаше дали са узрели добре ситните смъртоносни зрънца. Г. Караславов, Тат., 150.Виж повече2. Който при допиране причинява неприятно дразнене по кожата. Алекси го [Харалан] прегърна като брат, целуна го, но още докато усещаше бодливата буза на другаря си до гладко обръснатата си страна, почувствува.. — някаква неясна, недобра тръпка в душата си. А. Гуляшки, СВ, 56. След него [свещеника] заговори младият офицер с черни бодливи мустачки. М. Марчевски, ГБ II, 233. Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна,.., на бодливата черга и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън. П. Здравков, НД, 229.
3. За рогат добитък — който има навик да боде. Турлаците имаха бодлива биволица, где кого срещне, вика: Пфу!, а понякога налиташе и да боде. Й. Радичков, ББ, 61. На бодлива крава Господ рога не дава. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. Бодлив вол.
4. Прен. За думи и под. — който обижда, засяга; хаплив, язвителен. Лееше се поток от думи през порутената стена, думи бодливи, зли, всяка като удар, да засегне, да заболи. Д. Талев, ЖС, 72. Тодораки усеща, че Свещара скоро ще турне край на разговора, та бърза да намери най-бодливата закачка. Д. Немиров, Б, 9. Към онези пак от големците българи, които бяха зели да подражават гръцкия живот, беше неизтощим в горчиви и бодливи присмехи. П. Р. Славейков, ПИ, 79. Бодлив език.
◊ Бодлива акула. Вид хищна акула с остри перки като бодли; морски налим. Бодлива (остар. и диал. бодлив) тел. Двойна тел за ограда с шипове по нея. И дуварите .. започнаха да си разказват спомени — .. за бодливия тел, дето стопаните опъвали отпреде им. В. Попов, Избр. пр, 21. Бодливо зеле. Диал. Змийско грозде.