трънлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * трънлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член трънлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член трънлѝва - единствено число, женски род, нечленувано трънлѝвата - единствено число, женски род, членувано трънлѝво - единствено число, среден род, нечленувано трънлѝвото - единствено число, среден род, членувано трънлѝви - множествено число, нечленувано трънлѝвите - множествено число, членувано
трънлѝв, -а, -о, прил. 1. По който има тръни, бодили; бодлив.
Слогът беше висок, обрасъл с трънливи храсти и буренак. Кр. Григоров. 2. Който е направен от тръни. Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер трънлив плет. Ем. Станев. Трънлив венец. 3. Прен. Изпълнен с трудности, мъчнотии.Виж повече