ехѝден - единствено число, мъжки род, нечленувано ехѝдния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ехѝдният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ехѝдна - единствено число, женски род, нечленувано ехѝдната - единствено число, женски род, членувано ехѝдно - единствено число, среден род, нечленувано ехѝдното - единствено число, среден род, членувано ехѝдни - множествено число, нечленувано ехѝдните - множествено число, членувано
ЕХЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За човек — за когото са присъщи злоба, злорадство, язвителност. Но ехидният Хаджи Смион, .., прибърза и бутна с лакътя си учител Гатя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38. Какъв ближен можеше да му бъде например този проклет, ехиден и хитър младеж Зелков? Г. Караславов, Избр. съч. II, 23. Ехиден Василий с ехидност подхвана. С мъст адска подсили. В. Марковски, ПЗ, 263.
2. Който съдържа или изразява злоба, язвителна насмешка; жлъчен. Не оставяше никой да замине из пътя, .., докато му не прикачеше някой верен епитет, докато го не надареше с някоя ехидна забележка. Ив. Вазов, Съч. VI, 163. Той се изсмиваше високо, с глас, зловещ и ехиден, който измъчваше нощната тишина като викът на кукумявка. Елин Пелин, Съч. III, 63. На Свиленка никак не ѝ харесваше тоя човек. Нито мудната му походка, нито ехидната му, подигравателна усмивка, нито зеленикавите му, присвити очи, които гледаха някак завистливо. Кр. Григоров, И, 199. Думите му [на Нацов] бяха споходени от ехиден двугласов кикот. Й. Попов, ББ, 22. Маймунката се хвана за корема — ехидният ѝ смях беше досущ като на Кочев. В. Сотиров, ЛНП, 32. Намираха се хора, които донасяха тия думи [на Цанков] в двореца, придружени с ехидни коментарии. С. Радев, ССБ I, 194. Боян се позапъна. Имаше да казва още много, но председателят го прекъсна с ехидна снизходителност от името на всички. Л. Дилов, ПБД, 146.