светлѝк - единствено число, нечленувано светлѝка - бройна форма светлѝкът - единствено число, членувано - пълен член светлѝци - множествено число, нечленувано светлѝците - множествено число, членувано
Виж повече
СВЕТЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Обикн. ед. Старин. Светлина (във 2 и 7 знач.); светлица. Противоп. тъмнина, мрак.