свлѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време свлѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време свлѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време свлѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време свлѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време свлѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време свлѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време свлѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свлѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свлѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свлѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свлѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение свлѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свлѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свлѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свлѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свлѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свлѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свлѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свлѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свлѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свлѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свлѝчайки - деепричастие свлѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свлѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свлѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свлѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свлѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свлѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свлѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свлѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие свлѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие свлѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие свлѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие свлѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие свлѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие свлѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие свлѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие свлѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие свлѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие свлѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СВЛЍЧАМ, -аш, несв.; свлекà, свлечèш, мин. св. свля̀кох, свлèче, прич. мин. св. деят. свля̀къл, -кла, -кло, мн. свлèкли, св., прех. 1. С влачене свалям, премествам нещо или някого от по-високо към по-ниско място; смъквам. Мъжете тръгнали из горите, развъртели топори, ден подир ден свличали трупи към пещите за катран и дървени въглища. Ст. Станчев, ПЯС, 108. Рядко се случваше замерената коза да не подскочи и да не падне по гръб. Кара Ибраим я свличаше на по-достъпно място, разсичаше я на парчета, слагаше месото и кожата в чувала и по мръкнало го отнасяше вкъщи. Ем. Станев, К, 6. Командирът на стражарската орда не изтрая. Втурна се към постамента, хвана негодуващия човек за крака и почна да го свлича. А. Каралийчев, НЧ, 45. Камъните бобрите свличат направо от брега или ги добутват от големи разстояния под водата. Е. Аврамова, МС, 9. ● Обр. Сипеше се един от тези студени есенни дъждове, които свличат небето до покривите на къщите, повалят листата на дърветата и навяват тъга на душата. Б. Болгар, Б, 91. Нощта е твойта мащеха неумолима – / безмилостна и зла, / последний нарцис на душата ти отнима / и свлича те по черни стъпала. Хр. Смирненски, Съч. I, 33.
2. С теглене, дърпане надолу махам, събличам някаква дреха, обикн. от себе си; свалям, смъквам. Само аз останах да се въртя в стаята, да пипам панталонките си и да шъпна нещо. – Какво се въртиш, ей! – викна ми тате. – Ха свличай ги, свличай! Няма да спиш с тях! Ст. Даскалов, БП, 82. Момъкът се засуети, погледна безпомощно другарите си и бързо взе да свлича зацапаната си винтяга. А. Гуляшки, СВ, 241. Найден нагазваше тихо до гърди и залагаше сака до някой дънер, а Нямото свличаше дрешките си и се хвърляше бурно в тихата вода, за да изплаши рибата. А. Каралийчев, СР, 29.
3. Правя или ставам причина нещо постепенно да падне надолу, като се отдели от друго, върху което се намира. Пристигаме на забоя – там, където полуголи рудничари с компресори в ръце свличат въглищните пластове. Н. Фурнаджиев, МП, 76. Елените ядяха пъпките на дърветата, свличаха мъха от стъблата или ровеха затрупаната от преспи зеленина. Ем. Станев, ПЕГ, 95. От юг полъхваше на леки вълни топъл вятър и свличаше от дърветата натрупания сняг. П. Бобев, ГЕ, 10.
4. За вода и др. – помитам, повличам, отнасям нещо надолу при устремното си движение. Понеже баирите не бяха залесени, пороищата свличаха всичко, каквото попадне на пътя им, и издълбаваха непреодолими долини. Сл. Трънски, Н, 516.
5. Диал. Събирам множество неща от различни места на едно. Едни вършееха с дикани, други бяха довършали и почистваха харманите, трети още свличаха снопи от далечните ниви и чакаха вършачката. Г. Караславов, С, 39. И сутрин рано, сънени още, [Вельо и Вълко] свличат снопето, кладат го на купни, наскубват въже за през целия ден и го затрупват под дивата круша да се не къса. Ил. Волен, ДД, 55-56. – Трима ще сме ортаци, говеда и овце тази пролет ще свличаме под минджурските кории. На нашите даями ще ги угоим... З. Сребров, Избр. разк., 130-131. свличам се, свлека се страд. Оттук ежегодно се свличат към гара Димово хиляди кубически метра дървен материал. Й. Радичков и др., ГСП, 18. Откакто се помня все с гората съм имал работа. Ще се сече ли, ще се залесява ли, или трупи ще се свличат от глухата усойна, редом с другите горяни е вървял и моят крак. М. Минчев, СЯ II, 76. Поръчал съм аз всичко да заграбят, а вие знаете, че стадата мъчно се свличат по тези безпътни места. О. Василев, ЗЗ, 81.
СВЛЍЧАМ СЕ несв.; свлекà се св., непрех. 1. За земни, скални, снежни или др. маси и под. – движа се постепенно надолу, към по-ниско място, като се плъзгам по някаква повърхност. След него тръгнаха всички войници камъните започнаха сами да се разместват и свличат в пропастта. П. Йорданова, СЕ, 24. – Aз помня и днес как тази скала отчаяно се нацепи и свлече – казваше минният инженер. В. Ченков, ЗХ, 49. Зимно време от каменните плещи на Вежен или по улеите на Кавладаня се свличат лавини. Н. Тихолов, ДКД, 65. Едно хлапе с пембени гащички, от които се свличаха тънки струици вода, заскача на площадката и за малко да се катурне долу. Д. Калфов, Избр. разк., 165. // За човек или животно – хлъзгам се, плъзгам се надолу по някаква повърхност. Група деца се пързаляха по стръмния скат на дерето, свличаха се чак долу и пълзешком се изкачваха, за да полетят отново по задник. Ст. Марков, ДБ, 414. Наклонът понякога беше така стръмен, че партизаните сядаха върху втвърдената снежна кора и се свличаха надолу. Разбита диря оставаше в дълбокия планински сняг. З. Сребров, Избр. разк., 73. Дивата коза трепна и като вдигна тревожно глава, вгледа се в каменистия склон, отдето бавно се свличаше някакво едро животно. Ем. Станев, ПГВ, 118. От урвата свлича се мечка / и горската котка пълзи. Хр. Смирненски, Съч. III, 154.
2. За дреха, кърпа и др. – плъзвам се постепенно надолу по тялото или по нещо, върху което се намирам; смъквам се, свалям се. Елена се спусна по стълбите на чардака. Връхната дреха се свлече от плещите и снагата ѝ се изпъна като крехка фиданка в пъстрия болярски сукман. Ст. Загорчинов, ДП, 177. Сетне старицата започна да скубе косата си. Черната ѝ тежка шамия се свлече на раменете ѝ и се провеси. Г. Караславов, ОX, 385. Бавно и тържествено някак той [старецът] издигна ръка, белият ръкав се свлича до рамото и открива слаба и трепереща ръка. Й. Йовков, Разк. I, 114-115. Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки. Др. Асенов, ТКНП, 286.
3. За нещо – падам постепенно надолу, като се отделям от друго нещо, върху което се намирам. При тежки лъчеви увреждания по кожата се образуват мехури, които се пукат, кожата се свлича и се оголват обширни области от човешкото тяло. Вл. Андреев, АЕ, 39.
4. Прен. За човек – отпускам се и падам на земята или на по-ниско място, обикн. поради физическа слабост, нараняване, силна мъка и под.; смъквам се. Младата жена, изправена в ъгъла до стената, се свлича полумъртва на земята. Н. Каралиева, Н, 176. В общината биеха арестуваните с цепеници. След втория удар битият се свличаше на пода. Ем. Станев, А, 240. – Чуваш ли ме, чуваш ли ме? – викаше в изстъпление Ленка в лицето му и бавно се свлече надолу, падна в краката му. И. Петров, СП, 23. Дядо Тасо се свлече на пътечката. Прислужникът се помъчи да го дигне. Г. Караславов, Избр. съч. V, 239.
◊ Свличам / свлека <и> дрехата (ризата, кожата) <от гърба> на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. Онзи сиромах, който поиска пари от това дружество, ще види и ще пати. – Ще свлекат и ризата от гърба му. Й. Йовков, Ж 1945, 13-14. Свличам / свлека кожата (кожицата, кожичката) на някого. Разг. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. Свличам / свлека маската <от лицето> на някого или на нещо. Разкривам истинския непочтен лик на някого или на нещо, някакви непочтени дела. Основен белег на фейлетоните на Кирков е тяхната критичност. Кирков свлича маската на демагогията и лукавщината от лицето на управниците. Г. Цанев, СИБЛ, 387. Свлича се / свлече се товар от плещите (гърба) ми. Изпитвам голямо облекчение, олеква ми, защото се слага край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мен. Йоня отдъхна. Ах, какъв товар се свлече от плещите ѝ! Тази вечер нямаха време да се бавят! Г. Караславов, ОХ IV, 530.