смъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време смъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време смъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време смъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време смъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време смъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време смъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време смъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време смъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време смъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време смъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време смъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение смъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение смъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие смъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие смъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие смъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие смъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие смъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие смъ̀квайки - деепричастие смъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие смъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие смъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие смъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие смъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие смъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие смъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие смъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие смъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие смъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие смъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие смъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие смъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие смъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие смъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие смъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие смъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие смъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
смъ̀квам, -аш, несв.; смъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. смъ̀кнат, св., прех. 1. Свалям с мъкнене, с дърпане; свличам, снемам. Добра замеси хляба, изми ръце и смъкна гривните на китките си. К. Петканов. Те намират големи, стари, корубести дървета, смъкват ги долу при обектите. Г. Караславов. || Свалям, снемам. Посегна и Нейно плахо да дигне ръка, ала изведнъж я смъкна. А. Каралийчев. Бяха му смъкнали вече военната униформа и го обличаха в обикновената селска носия. К. Ламбрев. Казвам ти: ние ще смъкнем татарското иго. Вазов. Юнашки смъкнали вековния ярем, / ний нашто никому днес няма да дадем! К. Христов. Смъквам от власт. 2. Прен. Разг. Придобивам, спечелвам по нечестен начин: открадвам, отмъквам, задигам. Колкото пари смъкнем от гърба на немците, всичките за фишеци ще ги харчим. Ал. Константинов. Смъкнал сума злато от Беломорието, купуваше сега ниви. Г. Караславов. Защо не са честни? Все гледат да смъкнат някоя петолевка. О. Василев. 3. Прен. Разг. За болест, страдание и под. — причинявам отслабване, измършавяване. Тоя грип ме смъкна много. смъквам се, смъкна се страд. □ Смъквам кожата (на някого или на нещо) (разг.) — а) Одирам. Той извади къс ловджийски нож и се залови да смъкне скъпата кожа на зверчето. Ем. Станев. б) Безмилостно ограбвам. Чорбаджията търси да смъкне кожата на някой сиромах. Г. Караславов. в) Наказвам някого строго, сурово. Ще го науча аз него, като му смъкна кожата това лято! — закани се той. Г. Караславов. Смъквам маската (някому) — разкривам истинския образ (на някого). Смъквам ризата от гърба (на някого) (разг.) — безмилостно ограбвам. Той, да има колай, ризата от гърба ти ще смъкне. Г. Караславов.Виж повече