пока̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време пока̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време пока̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време пока̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време пока̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време пока̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време пока̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пока̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пока̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пока̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пока̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пока̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пока̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пока̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пока̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пока̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀чвайки - деепричастие пока̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пока̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пока̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пока̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пока̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пока̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пока̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пока̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пока̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пока̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пока̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пока̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пока̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пока̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пока̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ПОКА̀ЧВАМ, -аш, несв.; покача̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх и (разг.) пока̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. С предл. н а или п о. Поставям, слагам, премествам някого или нещо или завеждам някого на по-високо място; качвам. Противоп. свалям. Стигнали трети кладенец. Над кладенеца имало върба. — Ще пия, какичко, защото умирам от жажда! .. — Пий, душичке — .., — ама по-напред ме покачи на тази върба. А. Каралийчев, БС, 7. Имаше обща блокада на селото. Търсиха навсякъде, нищо не намериха. Гачо бе покачил чак на тавана Бойка. Кр. Григоров, Н, 177. Викнах на класната им, направих я на бъзе и коприва. „Що за педагогика, казвам, да покачвате децата по дърветата?“ Тарас, Ст, 1963, бр. 924, 2. Като чу кучешкия лай, мечката грабна двете си деца .. Там, където свършваше гората .., на последното голямо дърво тя покачи мечетата и слезе. Ламар, ГМ, 33. Покачи [Гео] колата върху тротоара пред къщи. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 95.Виж повече2. Разг. С предл. н а или в. Настанявам някого или нещо в, на превозно средство, вдигам на кон и под.; качвам. Противоп. свалям. Покачихме момчетата в шейната, покрихме ги с два топли кожуха и тръгнахме. К. Калчев, УЧС, 21. — Отде ще намеря пари за из път? Кой е луд да ме покачи без пари на машината? А. Каралийчев, ЛС, 79. — Летци, и мене покачете, / със мене отлетете! Р. Босилек, Р, 31. — Какво пъргаво беше момченце, .., щом ме видеше:„Хей, чичо Пенчо, покачи ме, бе, малко на кон!“. Н. Марангозов, НПС, 31. Тати си Данка послуша, / че впрегна руси биволи, / Данка си в кола покачи, / на бити пазар тръгнали. Нар. пес., СбВСт, 8. Покачил я на конят и си я завел. Нар. пес., СбНУ III, 174.
3. Правя нещо (стойност, степен, количество, сила и др.) да се повиши, да се увеличи; увеличавам, повишавам, качвам, вдигам. Противоп. свалям, понижавам. Той [Якоб Бьондал], .., командуваше пазарите и .. неговите агенти, .. покачваха цените и изкупуваха всички предлагани количества жито. П. Спасов, ХлХ, 7. Дневно .. плащах наем рупия и четвърт. А след това взеха да покачват наема и да ни вземат по 5 и по 6 рупии на ден. Т. Кюранов, АП, 19. Реката няма да се просмуква в почвата, пластовете ще покачат температурата и ще родят плодове, едри колкото тикви. Д. Вълев, Ж, 60. — Сделката, която възнамеряваме да сключим, е голяма. Следователно — фирмата „Адорни“ да благоволи да покачи отстъпката! Др. Асенов, ГНА, 150. „Локомотивци“.. след почивката се организираха, .. и покачиха резултата в своя полза. ВН, 1952, бр. 155, 2. Прекалено дългите почивки между състезанията изваждат боксьора от спортна форма, .., покачват кръвното налягане. Ем. Жечев, Б, 214. // Остар. Увеличавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; възкачвам, възвисявам, възвишавам. — „Горната резолюция се прие от 11 хиляди най-видни граждани ..“ .. — Да ги оставим ли само 11,000 души, или да покачим за хатър на новите още една-две хиляди? Да им подмажем колата. Ал. Константинов, БГ, 102.
4. Остар. и диал. Обикн. с предл. н а. Закачвам1, окачвам; окачам, закачам1, качвам, прикачам, прикачвам. Противоп. свалям. Предвождайки четата си, на моста Шипка край Габрово, войводата се провикнал ..: „Запомнете дяда си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана!“ Ив. Коларов, Е, 42. На тези две дървета покачвали съдените надолу с главата, доде признаят. СбНУ XXXIII, 62. — Славчо льо, байрактарино, / я бръкни в .. джобове. / Извади пръстян канташан, / че го на байрак покачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 128. Покачиха си на шиите светите икони. Н. Бончев, ТБ (превод), 42. „Ако сте покачили вий бакраче / на огъня, това не значи, / че имате какво да се вари!“ К. Христов, ЧБ, 236.
5. Остар. и диал. Повишавам в по-горен чин, издигам в по-високо служебно или об- ществено положение или пост и под. Който е най-1-й [най-първий] скорописец, ще го извадиш от по-долният чин и ще го покачиш на по-горният. Р. Каролев, РЗМ, 21. Покачиха мя в по-голямото училище. Н. Геров, РБЯ IV, 135.
6. Диал. В съчет. със същ. к о н и под. Възсядам, яхвам (животно за езда); възкачвам. Добрин си майка послуша, / по-скоро конче покачи, / .. — препусна / към какини си дворове. Ц. Церковски, Съч. II, 205. Стефан си конче покачи / и азнатари поведе. Нар. пес., СбНУ XXV, 96. Събуди се фален юнак / и погледна ясно слънце. / .. Покачи си добра коня / и отиде на заода. Нар. пес., СбВСтТ, 27. — Марко льо, Марко, българино, / .., покачи конче шарено, / да му сватбата достигнеш. Нар. пес., СбНУ XLVII, 2.
7. Диал. За болест — предавам се, пренасям се от един болен на друг; заразявам, прихващам, молепсвам (Н. Геров, РБЯ). покачвам се, покача се страд. Съгласно търговските неписани закони, .., никога ниски цени не се покачват без причина нагоре. П. Спасов, ХлХ, 360. Между народа ся .. реши да ся направи една църква .., а от двете ѝ страни да ся направят две високи места .., дето да ся покачи по една камбана. С. Попов и др., ТБП, 38. Обра са пощата. Паднаха в ръце и са покачиха на бесилката тия, които .. положиха основата на нашата вътрешна самостоятелна революционна деятелност. НБ, 1876, бр. 55, 215.
ПОКА̀ЧВАМ СЕ несв.; покача̀ се и (разг.) пока̀ча се св., непрех. 1. Разг. С предл. н а. Достигам или заставам, стъпвам на по-високо място; качвам се. Противоп. слизам. — Качи се на камъка... Кирил се покачва на него. Ив. Вазов, Съч. XX, 138. Младежи танцуват. Дара се е покачила на дървената маса и пародира модерни танци. Бл. Димитрова, Л, 119. Кръстю повдигнал дъсчицата, тъй че и на стол да се покачат двете баби, да не могат да я стигнат. Н. Хайтов, ШГ, 58. Един от чиновниците се покачва на по-високо място, взима един вързоп книжа, .., и захваща да чете имена. К. Величков, ПССъч. I, 146. Пръчът беше се покачил на покрива на Върбановата воденица. Й. Йовков, СЛ, 110.
2. Разг. Движа се, придвижвам се нагоре (обикн. по стръмнина, стълба, дърво и др.), за да достигна до високо или по-високо от предишното място; качвам се, изкачвам се, възкачвам се, възлизам. Противоп. слизам. Трябваше да се покача по една стълбичка — покачих се. Й. Йовков, ЖС, 156. Обхождаше кълвачът ствола на черницата, .., удари с човка кората, .., покачи се по-нагоре, .., пак чукне с човката. Й. Радичков, СР, 88. Така се бях покачвал на гладкия купен на Амбарица — до по-високия, каменлив Юмрючал се стига ездишком. Ив. Вазов, Съч. XV, 136. Тия, които се покачиха на върха, могат да се похвалят, че са слезли през места, по които не е стъпвал человечески крак. Ал. Константинов, Съч., 103.
3. Разг. С предл. п о. За път, река и др. — имам посока нагоре, от по-ниско към по-високо място; качвам се, изкачвам се, издигам се, възлизам, възкачвам се. Противоп. слизам. — Ела да ударим из тая улица, .. — каза докторът, като улови тясната улица, която се покачва по северния хълбок на Сахат тепе и извожда пряко на Гюл-Бахче. Ив. Вазов, Съч. XXV, 210. Пътят навлезна в гората и минаваше ту от едната, ту от другата страна на реката, .. На места, .., той спираше до самата река и пак излеко се покачваше по нависналия склон в гъстата дъбрава. Н. Попфилипов, РЛ, 124.
4. За градус, процент, цена и под. — повишавам се, увеличавам се; вдигам се, качвам се. Противоп. спадам. Милчо .. не беше добре .. температурата му се покачи. М. Грубешлиева, ПИУ, 299. Водите му [на Дунав] престанаха да се покачват, застояха се и започнаха бавно да спадат. П. Здравков, НД, 28. Смъртността се е особено покачила у новородените. Б, кн. 3, 91. Хората с лекота са създавали предметите за собствения си бит. Но щом майсторите изчезнали, цената на обикновените по своята същност предмети се покачва и започват да ги наричат антикварни. ЛИК, 1988, кн. 49, 29.
5. Диал. В съчет. с предл. н а и същ. к о н и под. Яхвам, възсядам обикн. ездитно животно; качвам се. Противоп. слизам. Ако Бенковски са покачеше на конят си и извикаше „напред!“, то сичките присъствующи щяха да го придружат. З. Стоянов, ЗБВ I, 425-426. Момче отговаря: / .. лесно от конче слезвам, / мъчно се покачвам. Нар. пес., СбВСт, 119. Бивли Стояну думава: / — Не ни, Стойене, превеждай, / .. Най са, Стойене, покачи / на наште, равни гърбове. Нар. пес., СбНУ III, 83.
6. Остар. Обикн. с предл. н а или в. Настанявам се в превозно средство и др.; качвам се. Противоп. слизам. Тренът спре. Петстотин души .. се стремят да слязат .., други хиляда и петстотин се силят да се покачат. Ал. Константинов, Съч., 96. Той, .., беше се покачил на галерията. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 104. Призори един моряк ни каза: — Убихме един рибар, който искаше да се покачи насила в кораба. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. Освен свойте си, хаджийката ще прибере и няколко от комшийските деца и ще ги покачи на колата; покачва се и булката Еленка. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Да върви мало-голямо, / за здраве да се люлее. / Подир ще иде Добринка, / на люлки ще се покачи. Христом. ВВ II, 217.
7. Остар. Достигам до по-високо обществено или служебно положение, пост или чин; издигам се, изкачвам се. Без голяма причина Рашид [паша — приятел на султана] не би ся оттеглил. Както ся разумява видял е, че с француский посланик на може изля на глава. И Редклиф, посланик англичански, кой му е помагал да ся покачи на това велико звание, не е могъл да го задържи на него. БДн, СбПер. п II, 21.
◇ Бия докато (докле, доде, дорде) се покачи свиня на дърво. Диал. Бия извънредно много, дълго, безмилостно. Да му се покачи чесън <за уроки>. Диал. Шег. Употребява се за подчертаване, че някой е извършил нещо неочаквано, което е извън навиците му. Да те покачат на дървени нозе. Диал. Обикн. за 2 и З л. Да умреш. — Ами — .., онези парчета .., на третия рафт, до шевиота? .. Ей сегичка, аз ще се покача .. „Да те покачат на дървени нозе“ — думам си. С. Йончев, С, 15. Кога се покачи свиня с жълти чехли на круша. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане). Поканили (пуснали) тарля под одъра, той се покачил на одъра. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му e позволено. Покачвам / покача на въжето (бесилката, бесилото) някого. Остар. 1. Обесвам някого. Започвал да я ругае и да я заплашва, че ще да я покачи на въжето, защото проводила четирима души синове в комитета. З. Стоянов, ЗБВ I, 151. — Ризата да ми опереш, / .., та когато ма покарат / и на бесилкя покачат / — ризата да се белее. Нар. пес., СбНУ XLIIII, 276. 2. Ставам причина някой да бъде обесен. — Ако ви издам служебните си тайни, в името на които съм се клел пред закона, ще получите материал, колкото да ме покачите на въжето още веднъж. К. Георгиев, ВНП, 106. Като са боях от бившия си другар, който беше в състояние да ма покачи на въжето, .., казах на едного .., да отиде при Цвятка и го изпита .., дали той е казал всичко в изпитите си. З. Стоянов, ЗБВ III, 265. 3. Приписвам някому действия, които той не е извършил и за които може невинно да пострада. Покачвам / покача на престола (трона) някого. Остар. Книж. Давам държавна власт на някого, правя някого монарх. Покачиха на полския престол синът на Августа II. С. Бобчев, СОИ (превод), 140. Клавдий имал от Месалина син Британик. Но Агрипина искала да покачи на престола сина си от първия брак, Нерона. Н. Михайловски, РВИ (превод), 271. Против Стамболов днес — в дните на тоя същия княз, когото той е покачил на трона — всеки си позволява да псува, да клевети. С, 1894, бр. 1497, 2. Покачвам се / покача се на врата (шията) на някого. Остар. Подчинявам, покорявам напълно някого или нещо на волята си, обикн. с грубост, с насилие. Пловдивски българи излъгали ся са на своите надежди, понеже Хрисант одавно веки ся е върнал и на вратови им ся е покачил. Бълг., СбПер п II, 17. Покачвам се / покача се на престола (трона). Остар. Книж. Поемам държавната власт, ставам монарх. Можех аз да сложа / .. царската корона, / .. да се покача на трона. М. Петканова, ЦТ, 27. След Тербела на българския престол са покачил Кормесий или Кормес. Т. Шишков, ИБН, 111. Мохамед, .., имаше вече голяма почест, ради храбростта и славата си, когато са покачи на престола. С. Бобчев, СОИ (превод), 48. Покачил се на големия ат. Диал. Станал големец, издигнал се. Пуснали го под одъра, той се покачил на одъра. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му е позволено. Пуснали петела на прага, той се покачил на полица. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му е позволено. Умила се паница, покачила се на полица, че се смей на другите; умила се паничка, покачила се на поличка. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който се големее или който се е понатъкмил, попременил и се показва пред хората.