ма̀хам - първо лице, единствено число, сегашно време ма̀хаш - второ лице, единствено число, сегашно време ма̀ха - трето лице, единствено число, минало свършено време ма̀хаме - първо лице, множествено число, сегашно време ма̀хате - второ лице, множествено число, сегашно време ма̀хат - трето лице, множествено число, сегашно време ма̀хах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ма̀хахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ма̀хахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ма̀хаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ма̀хаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ма̀хай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ма̀хайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ма̀хащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ма̀хащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ма̀хащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ма̀хаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ма̀хащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ма̀хащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ма̀хащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ма̀хащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ма̀хащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ма̀хайки - деепричастие ма̀хал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ма̀халия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ма̀халият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ма̀хала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ма̀халата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ма̀хало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ма̀халото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ма̀хали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ма̀халите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ма̀хан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ма̀хания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ма̀ханият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ма̀хана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ма̀ханата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ма̀хано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ма̀ханото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ма̀хани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ма̀ханите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 махам - отменям - премахвам 2 махам (разг.) - махвам (разг.) - отстранявам - премахвам 3 свалям - снемам - смъквам - махам - махвам - събличам (дреха)Виж повече
- 1. махам
- - Кон нямам, крака махам
Виж повече- - Махам опашка за врабче
- - Махам <с> опашка
- - Махам (махвам/махна) <с> ръка
- - Плача за конника, че си махал краката
- 2. махам
- - Махам (махвам/махна) булото
Виж повече- - Махам си (махвам си/махна си) от (из) акъла
- - Махам си (махвам си/махна си) от (из) главата
- - Махам си (махвам си/махна си) от (из) ума
МА̀ХАМ1, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Обикн. с предл. с. Правя движение с нещо, което държа с ръка или движа нещо с ръка насам-натам, обикн. съзнателно и с определена цел; размахвам. Изведнъж, .., Балкан се спусна върху двамата войници с такава ярост, че те, макар отчаяно да махаха с пушките си, едва успяваха да се запазят. Й. Йовков, Разк. I, 124. — Долу, анархист! — извика пак дядо Нистор, като махаше с чибука сърдито на Иванча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 42. Агарянците го [Игрил] оградиха отвред, като махаха копия, боздугани и кривите си като сърп мечове. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Конете едвам лазеха из баирчинката, .. Андрешко нито им вече подвикваше, нито махаше камшика над тях. Елин Пелин, Съч. I, 47. // В съчет. със същ. ръка, ръце. Движа съзнателно ръката или ръцете си насам-натам във въздуха, обикн. високо над главата или на равнището на погледа като жест за поздрав, при повикване, сбогуване, посочване или за привличане на вниманието на някого. — Момчиле побратиме, .. — уплаших се за тебе. Уж сън, пък тъй ми заигра сърцето! .. Като че са те обградили отвред врагове, .. Аз се силя да дойда при тебе и махам с ръка на Райка да дойде и той. Ст. Загорчинов, ДП, 101. Обръщам се и гледам на пейката, до вратата на хотела, управителя. Маха ми с ръка да седна при него. К. Калчев, ДНГ, 53. Когато бяха изминали доста далеко, пътниците съгледаха напреде си малка човешка фигура, която стоеше насред пътя и махаше с две ръце да спрат. Елин Пелин, ЯБЛ, 33. Посрещачът забележи, че гостите му не го разбират, престана да се кланя и почна да маха с прешленестите ръце към планината и да им сочи нещо. Елин Пелин, ЯБЛ, 67. Влакът потегли. Двамата ние с индиеца, надвесени над отворения прозорец, дълго махахме ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 140. // В съчет. със същ. ръка, ръце. Правя еднократно движение с ръка (ръцете) си, обикн. рязко и в една посока при изразяване на несъгласие, нетърпение, досада, пренебрежение, забрана или при пъдене, гонене на някого. Той събираше [св. Спиридон] камъни и хвърляше на посока из гората, шъкаше, махаше с ръце и се мъчеше да ги [птиците] пропъди. Елин Пелин, Съч. IV, 25-26. „Къш! Ах, тия кокошки съвсем изровиха пръстта! Къш-къш!“ Той махаше с ръце, съжалявайки, че няма какво да запрати. М. Кремен, СС, 43. Но Бозев маха решително с ръка — никаква болница, той трябва незабавно да си поеме работата. Г. Караславов, ПМ, 106. Когато ѝ казват, че всички се възвивали и шепнели за нея, тя пренебрежително маха с ръка и почва да говори за друго. М. Кремен, РЯ, 466. // В съчет. със същ. кърпа, кърпичка. Движа във въздуха кърпа, обикн. с високо вдигната ръка за поздрав, при сбогуване, при танцуване и под. Той се откъсна от хорото и се затече насам, като продължаваше да маха кърпата и да подскача по такта на песента. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 81. Годеникът беше на пристанището и махаше с кърпичка. Г. Белев, КВА, 342. — Момчета, ура! .. Учителката замаха с кърпа. Отвсякъде я обградиха войниците .. Тя престана да маха бялата кърпичка и изведнъж я притисна на очите си. Й. Йовков, Разк. I, 227. — Стой! Другарю Гражев, спри! — извика му някой и го удари по рамото. — Оттам ни махат с кърпа и ни дават знак да спрем! Гражев стисна за последен път ръчките [на картечницата]. Ив. Мартинов, ДТ, 91. // В съчет. със същ. шапка, калпак и под. Движа във въздуха шапката си, обикн. с високо вдигната ръка, при поздрав или сбогуване, или като израз на радост, възторг и под. Иванов и Хрисантов махат шапки към сватбата за последно сбогом. Ив. Вазов, Съч.VI, 213. Няколко пъти рибарят и момичето се обръщаха и тогава войниците махаха с фуражките си от поста. Й. Йовков, Разк. II, 52. Мъжете почнаха да махат с шапки, жените с кърпички. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Около броненосеца се въртяха десетки рибарски лодки, рибарите махаха шапки на моряците. Д. Добревски, БКН, 126.
2. Непрех. Движа по определен начин ръката или ръцете си, вдигнати високо над главата или на височината на погледа, за да привлека вниманието на някого или като знак, сигнал. Ненадейно по полите на Белмекен изпъква изневиделица един войник и ни маха да спрем. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 70. Онбашията напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 152. Ала Слав ме прекъсна. „Боляринът нещо маха към нас, казва ми, тичай!“ Ст. Загорчинов, ДП, 301. Между тях [хората], увирайки се навсякъде, тежко пристъпваше някакъв по-едър мъж, говореше им възбудено, махаше и сочеше нещо с ръце и властно даваше заповеди. Кр. Велков, СБ,16. // Движа ръката си или ръцете си, или шапка, кърпичка и под. в ръката си високо над главата като жест, придружаващ или изразяващ поздрав или сбогуване. — После ти престана да ми махаш от тролея, каза, че хората се обръщали, за да видят на кого махаш. Помниш ли? Л. Михайлова, Ж, 133. И ето че ние стояхме сред браздата и отупвахме панталоните си, а знатният тракторист Илия Райков, моят спътник, вече ни махаше за сбогом и се отдалечаваше. Н. Тихолов, ДКД, 24. Двамата свалиха шапки и почнаха да махат и да поздравяват своята мила, родна планета. Елин Пелин, ЯБЛ, 146. Видях в очите твои грейнал плам / и сълзи да пороня не посмях, / а само седнах на крайпътен камък / и тихичко за добър път ти махах. Е. Багряна, ПЗ, 8. // Правя характерен жест с ръка като израз на недоволство, неодобрение, презрение, отегчение и под. или при гонене, пъдене на някого или нещо. — Е, хайде! Пръждосвай се! — махаше тя и се свиваше — забравена, изоставена, обидена. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. Госпожа Бонка намираше, и по повод и без повод, за какво да се ядосва. Тогава тя крещеше до пресипване, .. В такива трагични минути господин Дако махаше на слугинчето да излезе. Г. Райчев, ЗК, 11.
3. За човек или животно — правя движения с части от тялото си, обикн. крайник, глава и др.; размахвам, клатя. С другата си ръка чичо Митуш го качваше на коня и Митко, ухилен, вече махаше босите си крака. Й. Йовков, АМГ, 115. Виждах нея [жената] цяла: как пристъпва по улиците, как държи главата си, как маха лявата си ръка, когато върви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 24. На Стефанчо той не можеше нищо да даде. Представи си го, как маха радостно ръчички и се усмихва с беззъбата си уста. К. Петканов, ДЧ, 393. Напред подтичваха магаретата, често мушкани по задниците, като тракаха бързо с петалата и махаха дългите си уши. Ем. Станев, ЯГ, 101. Завързан за стръките, конят щипеше поизсъхналата трева около себе си и махаше опашка срещу мухите. Д. Фучеджиев, Р, 29. Конете пръхтяха и махаха с глави. А. Гуляшки, МТС, 240. // Обикн. за куче — движа опашката си насам-натам, обикн. като израз на добро разположение, удоволствие и под.; въртя. — Балан, Балан, — извика брат ми. Кучето се изправи, загледа се и се спусна отгоре му. Радва се и маха опашка. Д. Габе, Н, 51. Методи му подсвирна весело и кучето съвсем свойски приближи .. Доверчиво душеше обущата му, вдигаше жълтите си очи към него и махаше опашка. М. Грубешлиева, ПП, 199. Там някъде недалече от брега плува мрянка, .., бавно гърчи тънкото си, с чернокафяв гръб тяло, маха опашка. Ем. Станев, ЯГ, 13-14.
4. Движа, обикн. равномерно, ритмично някакъв инструмент, сечиво при извършване на определено действие, работа с него. Бавно се връщаха към времето отпреди три години .. Ходят с рала по земята, .. Махат сърпове и събират хляб за хората. К. Петканов, МЗК, 231. Махах със секирчето, но нали силиците ми бяха още слаби, случваше се да удрям по някой жилав клон, а той си стоеше напук и не падаше. Кр. Григоров, ОНУ, 69. Гледа, оная там на другия край, изпреварила редицата на возривачките, сърчено маха мотиката и бърза да стигне първа до слога, който вече не е далеч. Τ. Βлайков, Пр I, 31. А от покрива, сложили знаме на къщата, / старите майстори махаха с бели тесли. Ламар, СГ, 70. Кат змии в тревата съскат / остри бляскави коси, / махат шопите юнашки, / пот челата им роси. Елин Пелин, ПБ, 127.
5. За птица, насекомо — движа равномерно крилата си нагоре-надолу във въздуха, за да летя. То приличаше на някоя исполинска птица, която маха криле. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙΠ, 182. То [птичето] напразно махаше криле, за да се вдигне пак във въздуха. Елин Пелин, Съч. II, 197-198. Те [дивите гъски] махаха в такт крила, изпънали напред дългите си шии. Ем. Станев, ЯГ, 59. А сутрин, щом зората зазори / и слънцето обагри върховете, / излита той [орелът] над свойте канари / и маха срещу слънцето с крилете. Мл. Исаев, ЯД, 61.
6. Диал. Удрям, бия, налагам някого или нещо или движа нещо във въздуха като закана, че ще ударя някого или нещо. Едновременно Хасан чауш махаше по гърба му [на стареца] със сопата си, понесоха се от старческите гърди жални викове и плач със сълзи. К. Величков, ПССъч.I, 59. — Че и оня проклетник, като маха, та не мисли! Без милост! Сяка че удря воденичарски чувал. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 386. Махах пръта, виках по двете добичета, те се обтягаха и извръщаха глави встрани, като да са скарани. Кр. Григоров, ОНУ, 49. А дядо Власьо, .., току размахваше тоягата пред себе си .. — С дяволите ли се биеш? Какво току махаш? — Махам аз. Гледам дали ще стигна да я цапардосам [Албена] като мине. Й. Йовков. ΒΑΧ, 132.
7. Прен. Жарг. Работя тежък, физически труд; бухам, блъскам. махам се страд. Влакът напусна станцията с бавен грохот и бялата кърпица все се махаше. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 37. На тихия перон, под цъфналата стряха, / едни очи, усмивка весела. / И дълго още подир влака шапката се маха, / а ти в прозореца си се надвесила. Е. Багряна, ЗМ, 49. маха се безл. От отсрещния балкон се маха.
МА̀ХАМ СЕ несв., непрех. Движа се насам-натам; люлея се, клатя се. Мускулестите ръце, голи до рамото, красиво висят и се махат. Ив. Вазов, Съч. VI, 136. Скоро моите сухи и скъсани цървули излязоха от краката ми и почнаха да са махат отстрани, като ветрила. З. Стоянов, ЗБВ III, 55.
МАХАМ СИ несв., непрех. Обикн. с предл. с. Движа някакъв предмет (хартия, кърпа, ветрило и под.) пред лицето си, за да се появи въздушна струя и да се разхладя; вея си. Той извади кърпичката си, избриса потта от лицето си и почна да си маха пред носа за хлад. Елин Пелин, Съч. IV, 154-155.
◊ Да се махаш на моста. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да те обесят. Кон нямам, крака махам. Разг. Заловил съм се с някаква работа, без да са налице необходимите условия за осъществяването ѝ. Някой продумал, друг пошепнал, а вие меч завъртяхте. Дето се рекло, кон нямате, крака махате. — Ти открай време си неверник, Драго. М. Смилова, ДСВ, 59-60. Махам <с> опашка. Разг. Докарвам се пред някого; подмазвам се. Дълго маха опашка, докато най-сетне се добра до по-висока служба. Махам опашка за врабче. Диал. Очаквам с нетърпение нещо, желая нещо. Има да махаш опашка за врабче още доста време. Махам <с> ръка на нещо или на някого и самост. 1. Преставам да се грижа за нещо или за някого, преставам да се стремя да постигна нещо. 2. Преставам да се интересувам от нещо или от някого, безразличен съм към нещо или някого. Веднъж или дваж в годината той [Мъглов] като че махаше ръка на всичко, влизаше в някоя механа и пиеше, с когото се случи. Й. Йовков, ПГ, 242. Иска ви се да кажете нещо за борбата за икономии, но махате с ръка. Отеч., 1978, кн. 2, 7. Плача за конника, че си махал краката. Диал. Ирон. Грижа се, безпокоя се за нещо, което не заслужава внимание.
— Друга (диал.) форма: ма̀ам.
МА̀ХАМ2, -аш, несв., прех. 1. Взимам нещо отнякъде и го поставям, занасям на друго място, за да го няма, да не се вижда или за да не пречи; вдигам. — Да я [картината] махаш! Още сега да я махаш и да я изтриеш! Такваз срамотия не искам в кръчмата си, да я изтриеш. Й. Йовков, Ж 1945, 61. Юрдан донесе два големи портрета, закова ги на стената и се дръпна назад. Старият влезе, сбърчи чело и дълго ги гледа. Сетне посочи по-големия: .. „Да го махаш от къщата ми!“ Г. Караславов, СИ, 291. А когато батеви отиваха на кино, .., махахме чергата и танцувахме. Д. Кисьов, Щ, 24. — Речи му да маха чиновете оттука, чу ли! Л. Александрова, ИЕЩ, 16.
2. Разг. Свалям, снемам нещо, което нося или съм облякъл. Махай палтото и шала и сядай до печката. Δ Той непрекъснато махаше и слагаше очилата си.
3. Разг. Отстранявам чрез изрязване, опериране увреден, болен орган, тъкан и под. от тялото на човек или животно. Махай тези болни сливици. Δ Ще го махам този апендисит, много често ме боли.
4. Прен. Отстранявам някого отнякъде, като го пъдя, гоня; изпъждам, изгонвам. — Тие, наште цета [псета] са се помияре. Наместо у гората, окото му се у торбата. — Ами вземи, че ги разкарай, щом са такива. Махай ги щом не са зли. Д. Цончев, ОТ, 153. — Какво съм събирал? Гарги? — ококори се лекарят. — Че да не правя зоологическа градина ? Хайде дее! Махайте ги, че дяволите ще ви вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 109.
5. Разг. Преставам да правя нещо, да се занимавам с някого или нещо; отказвам, оставям. От утре махам цигарите. Δ Махай я тази неблагодарница и не ѝ обръщай повече никакво внимание. махам се страд.
МА̀ХАМ СЕ несв., непрех. 1. Местя се, премествам се от мястото, където съм; отмествам се, отстранявам се. —Махай се да мина! А. Разцветников, ОНН, 21. — Мамо, Ленчето пита .. — Нека донесе вода. Прясна вода. Подавам каната. То тича до чешмата, носи я обратно и не се маха от прозореца. В. Бончева, АП, 104. Ергенът избра едър кочан и много бърже изрони зърната му върху диканата, след това хвърли на Ладинкината пола изронения кочан. — Hа̀ тъй се рони царевица, разбра ли, ..? — Я се махай от диканата ми! К. Петканов, Х, 226.
2. Напускам мястото, където съм, обикн. поради някаква опасност, неприятност, трудност, лоши условия или поради волята на някой друг; отивам си. — Аз и без това се махам оттук още тая нощ .. Е, говори, слушам — презрително рече той, без да погледне Кондарев. Ем. Станев, ИК III и IV, 304. — Да се махаме по-скоро, докато не е тръгнал подире ни! — нервно прошепна старият учител. Н. Стефанова, ОС, 159. — А вие какво още си играете? — обърна се [подполковникът] сега към пожарникарите, .. — По-скоро — и се махайте. Х. Русев, ПС, 9. — Скоро да се махаш оттук, бай Ганьо; ако те свари полицейският, работата е спукана, върви нагоре. Ал. Константинов, БГ, 9. И ето сега вече Домна си тръгва, изчезва .. — Махам се. Омръзна ми да ме гледаш .. Гукай си със Салчо, прави каквото искаш! Б. Болгар, Б, 69. Хаджия видиш ли, чауш чуеш ли, бягай, та се махай. П. Р. Славейков, БП II, 191. — Ще подпали къщата този изедник .. Ей, хайдутино! — развика се отново мама. — Бърже да се махаш оттам! К. Калчев, ПИЖ, 17. — Когато беше тука снаха ти, гледаше с една капка вода да я удавиш, сега ми приплакваш — .. — Ти я прогони, сега на света богородица се правиш. Махай се оттука! И. Петров, НЛ, 199. // С предл. ο т. Преставам да живея или да работя, да пребивавам някъде; напускам. Като бесни бихте викнали с майка си: „О, развратник, не го щем, да се маха от къщата ни!“ Ст. Даскалов, СЛ, 239. Махам се от този град. Δ Махам се от това училище.
◊ Махам булото (маската). Книж. 1. На нещо. Разкривам някаква скрита, тайна работа, постъпка и под., обикн. непочтена, подла. 2. На някого. Показвам истинските намерения, подбуди, истинския лик на някого. Махам се от главата (очите) на някого. Разг. Грубо. Обикн. пов. Освобождавам някого от присъствието си, преставам да безпокоя някого, да му досаждам, преча или да му създавам грижи. — Какъв ти баланс, викам, да не сме бог знае колко голямо предприятие! За триста лева джунджурии, а той — баланс! Махай се от главата ми! Др. Асенов, СВ, 94. — Ако ти е за цигара даскале, да ти дам, само махай ми се от главата. Хр. Смирненски, Съч. III, 75. — Катили! Катили дошле тук, хора дето са лежали из тюрмите. Махайте се от очите ми! Вървете си! Хайдуци! Й. Йовков, ЧКГ, 135. Изплашен, разсилният влизаше и го [главния прокурор] гледаше с широко отворени очи, .. Но главният прокурор изкрещяваше да се маха от очите му и бедният човек излизаше вън объркан и безпомощен. Г. Караславов, Т, 6. Махам си от (из) акъла (главата, ума) някого или нещо. Разг. 1. Преставам да мисля за някого или нещо, отказвам се от някого или нещо; забравям. Няма да се успокоиш, докато не махнеш от главата си тази глупава история. 2. Освобождавам се от присъствието на някого, който ми е неприятен, който ми пречи или досажда. Чудеше се как да махне от главата си нежелания ухажор. 3. Освобождавам се от някаква неприятна, тежка или объркана работа, като я приключвам, свършвам или като отказвам да я свърша. След един месец махам от главата си тая дисертация. Δ Махай от главата си всички други ангажименти, за да се съсредоточиш върху основната си задача.
МА̀ХАМ3, -аш, несв., прех. Диал. Преда на голямо вретено груба прежда, преда на махалка. махам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.