СГЪРБУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Сгърбен; прегърбен, изгърбен.
Бохор, сгърбушеният евреин с дългата бяла брада, ни подканваше отначало да се махнем и като виждаше най-сетне, че не може да ни пропъди така, грабваше железния аршин. Д. Калфов, ПЮН, 155. Срещаме двама хлапаци. По къси палтенца, сгърбушени. Студено им е навярно. П. Велков, СДН, 425. Той гледаше с възторг и умиление тези схлупени плевници, разкривени обори и сгърбушени къщурки. Г. Караславов, ОХ І, 120. На пътя се мяркаха кладенец с криво дърво от една страна, а от друга – сгърбушено едно турско ханче. БПр, 1900, кн. 10, 30.Виж повече