прегъ̀рбя - първо лице, единствено число, сегашно време прегъ̀рбиш - второ лице, единствено число, сегашно време прегъ̀рби - трето лице, единствено число, минало свършено време прегъ̀рбим - първо лице, множествено число, сегашно време прегъ̀рбите - второ лице, множествено число, сегашно време прегъ̀рбят - трето лице, множествено число, сегашно време прегъ̀рбих - първо лице, единствено число, минало свършено време прегъ̀рбихме - първо лице, множествено число, минало свършено време прегъ̀рбихте - второ лице, множествено число, минало свършено време прегъ̀рбиха - трето лице, множествено число, минало свършено време прегъ̀рбех - първо лице, единствено число, минало несвършено време прегъ̀рбеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прегъ̀рбехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прегъ̀рбехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прегъ̀рбеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прегърбѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение прегърбѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прегъ̀рбил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прегъ̀рбел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прегъ̀рбела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прегъ̀рбело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прегъ̀рбели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прегъ̀рбен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прегъ̀рбения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прегъ̀рбеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прегъ̀рбена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прегъ̀рбената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прегъ̀рбено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прегъ̀рбеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прегъ̀рбени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прегъ̀рбените - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕГЪ̀РБЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от прегърбя като прил. 1. За човек — чийто гръбначен стълб, гръб е изкривен, извит и навeдeн напрeд трайно или в опрeдeлeн момeнт (при работа или при притeснeниe, угрижeност и под.); изгърбен. Прегърбен от трудове и неволи, прегърбен от старини, крачи дядо Петко към ... Цариград! Ал. Константинов, Съч., 285. Попйорданов и Воденска неусетно стигнаха до широкия площад пред Беяз куле .. Вниманието им привлече един пътен фотограф, прегърбено, побеляло старче. Д. Спространов, С, 99. — Кузма — .. беше висок като баща си, сух, малко прегърбен, с прекомерно дълги, увиснали ръце. А. Гуляшки, МТС, 50. — Живот, а Васка? — Митруш посочи четворката моряци, прегърбени над помпите, и плю във водата. Д. Добревски, БКН, 100. Един пъшкаше по широкия Хаджидемиров синор с голям бъкъл на рамото, а друг, прегърбен под старата корубеста круша, работеше нещо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 298. Не намираше място и дядо Климент. Той сновеше прегърбен из коридорите. Г. Райчев, В, 35. ● Обр. Само над кладенеца се е навела една прегърбена слива. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. Наблизо до самото огнище, .., дремеше и просякът дядо Кузман, а между скута му лежеше стара полуизгнила гъдулка. При някоя по-гръмка наздравица той .. допираше до струните извития и прегърбен .. лък. Ст. Загорчинов, ДП, 134. // За тяло, стойка — който е на човек с такъв гръб. Бръчките по лицето на бай Гроздан бяха станали по-многобройни и по-дълбоки, .., гърдите му — хлътнали и цялата фигура изглеждаше някак по-прегърбена. Ал. Бабек, МЕ, 247. Както бързо и ненадейно се изправи войводата, така .. стана от ниското си столче и сладкодумният старец. Току скочи на нозете си не спроти бялата си брада и прегърбения стан. Ст. Загорчинов, ДП, 346. При днешния начин на живот често срещано явление е прегърбената стойка още от училищна възраст. М. Генкова-Папазова и др., НЗ, 116. // За рамeнe, плeщи — който e привeдeн, отпуснат напрeд и надолу трайно или в опрeдeлeн момeнт (при работа или при притeснeниe, угрижeност и под.). Момчeто бe високо, слабо, с лeко прeгърбeни рамeнe. Кр. Бачков, СК [eа]. Дeцата с кривeнe имитираха прeгърбeнитe му рамeнe, кривоглeдството и куцанeто му. Пл., 2001, бр. 5-6 [eа]. Поглeднах доктора, който вървeшe до мeн със сeриозeн вид, с прeгърбeни плeщи. Б. Миндов, НХЕН (прeвод) [eа]. // В съчет. с предл. в и същ. р а м е н е, п л е щ и. За човек — който има такива рамене, плeщи. В дъното до сцената бяха се събрали млади хора, .. Там беше малко прегърбеният в плещите аптекар, .., една представителна, снажна мома. Ем. Станев, ИК I и II, 213. Той стърчеше над всички, висок, слаб и малко прегърбен в раменете. П. Здравков, НД, 20.Виж повече2. Рядко. За нос — гърбав; изгърбен, извит. Тя набързо разгледа профила му — тънък, красив профил, с леко прегърбен нос. М. Грубешлиева, ПИУ, 194. Непознатият идеше, .. Като си обръщаше главата назад, .., виждаха се само няколко кичури от къдравата му коса и малко прегърбеният тънък нос. Ст. Загорчинов, ДП, 263-264.