приведа̀ - първо лице, единствено число, сегашно време приведѐш - второ лице, единствено число, сегашно време приведѐ - трето лице, единствено число, сегашно време приведѐм - първо лице, множествено число, сегашно време приведѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приведа̀т - трето лице, множествено число, сегашно време привѐдох - първо лице, единствено число, минало свършено време привѐде - трето лице, единствено число, минало свършено време привѐдохме - първо лице, множествено число, минало свършено време привѐдохте - второ лице, множествено число, минало свършено време привѐдоха - трето лице, множествено число, минало свършено време приведя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време приведѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приведя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приведя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приведя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приведѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение привѐл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие привѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие привѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие привѐла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие привѐлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие привѐло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие привѐлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие привѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие привѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приведя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приведя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приведя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приведѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие привѐден - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие привѐдения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие привѐденият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие привѐдена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие привѐдената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие привѐдено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие привѐденото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие привѐдени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие привѐдените - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИВЀДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приведа като прил. 1. Който е извит, наклонен надолу; наведен, сведен. Йолка огледа това петстотиндекарно пространство, по което се полюшваха приведените класове. Ст. Марков, ДБ, 262. Сред полянката блестеше малко блато .. Бреговете му бяха обрасли с папур, чиито кафяви бухалчици се галеха в сребристите листа на приведената върба. П. Бобев, ЗП, 42. Вазов почива под земята в центъра на Столицата. Нищо не отличава вечното му жилище. Един огромен камък от Витоша и приведените клонки на плачущата върба — това е всичко. Серд., 1946, кн. 7-10, 23.
2. За човек — който е с извито, наклонено надолу тяло, необичайно за естественото му положение; наведен. При следващия блясък [на светкавиците] забеляза, че из купчините бродят приведени хора. А. Дончев, СВС, 692. Вървеше бързо, приведен, затиснал раната с ръка. Ем. Станев, ВТВ, 74. Коридорът се стесняваше, докато стана толкова тесен, че те трябваше да пълзят приведени. Ив. Мартинов, ПМ, 24. Тясната планинска просека ги изведе на разорана нива. Посред нея приведен земеделец със сламено наметало изкореняваше плевели. Л. Андонова, ОК (превод) [еа]. // За тяло или част от тялото — който е с лека извивка, наклон надолу, необичайно за естественото му положение; наведен. Тръсна глава, въздъхна тихо и с приведени рамене, като че носеше някаква страшна тежест, тръгна решително напред. А. Гуляшки, Л, 517. — И тъй — завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с божеството. Ст. Загорчинов, ДП, 290. Той се връщаше по тъмните, пусти улици на заспалия град като лунатик. Мярваше се от фенер до фенер, в бледите светли кръгове около редките фенери, с приведена глава, с отпуснати ръце. Д. Талев, ГЧ 1989 [еа]. Приведен гръб. Приведена фигура. Приведени плещи. // За очи, поглед — който е насочен надолу, гледа надолу (обикн. поради притеснение, срам и под.); наведен, сведен. Вардарски виждаше лицето на младата жена с ослепителна яснота .. — приведените ѝ очи, скрити в гъсти мигли, устните ѝ, предизвикателно издути и тъмночервени в светлината на ламбата. Д. Талев, ПК, 154-155. С нов, по-слаб вик, тя [княгинята] тежко падна на възглавницата и приклопи клепки. Едната ѝ гръд се изплъзна през процепа на ризата .. Калугерът, мълвящ молитви, я поръси със светена вода с приведен поглед. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6.
3. С предл. н а д и в съчет. със същ. Който е зает усърдно и задълбочено с нещо. Заварих го приведен над масата си и като ме видя, стана и остави малката си червена книжка. Й. Йовков, Разк. II, 72. Прекарвал вечерите си приведен над учебниците, а през деня работел за прехраната си — миел и паркирал автомобили, тичал с подноси кафе. Банк., 2008, бр. 6 [еа]. Видях я приведена над сметките.
4. Разг. За човек — който е с изкривен, извит като дъга гръбначен стълб; прегърбен, изгърбен. Той беше человек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Дядо Цоно не беше само приведен, а от някаква болест беше просто прегънат надве и не можеше до ходи инак, освен като препречи тоягата си отзад на кръста и се залови с ръце за двата ѝ края. Й. Йовков, СЛ, 19. Откъм пътната врата се задава ниска, късоврата старица, леко приведена. Н. Каралиева, Н, 74. Веч стар съм, приведен, слаб и побелял, / веч много съм претеглил, много съм видял! Д. Полянов, Избр. ст, 8.
5. Диал. За дете, син, дъщеря — доведен. — Не го попрягай толкова — казваше тя. — Като че ти е приведено дете, та току го товариш с едно-друго. Кр. Григоров, ТГ, 12. В селата не правят разлика между децата приведени и децата заварени. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37.
◊ Приведен зет. Разг. Зет, който живее в дома и семейството на тъста си; заврян зет.